Любослав Костов (КНСБ): На добрия бизнес минималната работна заплата не му пречи

На първо място освен социалните аргументи, за да повишаваме минималната работна заплата, като борба с бедност, неравенства, има и чисто иконом аргументи, по линия на това, че стимулираме потреблението и реалния растеж, тъй като всички доклади показват, че основният двигател на растежа е вътрешното търсене, а то се стимулира, когато растат и доходите на хората. Това заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов в предаването "Още от деня" по БНТ.

"Ако погледнете на пазара на труда какво се случва в последните две години, в които действа този механизъм, ще видите, че ние сме на исторически ниски естествени равнища на безработица от 4,3% и на рекордно висок коефицент на заетост. Тоест ние още не сме стигнали онзи етап, в който ръстът на минималната ще вреди на икономиката и конкурентноспособността, напротив – хората продължават да се включват на пазара на труда. Дори бизнесът казва, че не му стигат 200 000 кадри. По тази причина ние днес подкрепихме 1077 лева за догодина, макар да не са включени социалните партньори и да няма адекватност на настоящият размер на минималната заплата, тъй като тя не реферира към заплата за издръжка, за която ние настояваме. При всички положения това е нещо положително", обясни той.

"Няма друго какво да направим, освен да запазим действащото законодателство. В цялото общество има обществен консенсус за икономическите и социалните страни", уточни икономистът.

Тристранката не постигна съгласие за 1077 лева минимална заплата от 1 януари догодина

"Сивият сектор намалява, по данни на самия бизнес. Аз не помня през последните 15 години работодателска организация да е подкрепила минималната работна заплата дори с 20 лева в същото време няма индикации на НСИ, които да говорят за влошена конкурентноспособност, влошена бизнес среда или фалити на големи бизнеси. Дори напротив – тези два големи работодателя, които си тръгнаха, по причини, които са съвсем други. Те казват че не са им проблем заплатите, тъй като в България са най-ниските, а където и да отидат ще плащат повече. Проблемът е, че пазарът на това, което произвеждат – части за автомобили с ДВГ намаляват в Източна Европа заради електромобилите от Китай и глобалните вериги за доставки налагат такова поведение. На добрия бизнес, на истинския предприемат минималната работна заплата не му пречи. Той просто не наема хора на минимална заплата", поясни Костов.

"Според НСИ към второ тримесечие на тази година на минимална работна заплата са 437 000 души 21%. Преди две години, когато нямахме такъв механизъм, бяха 26%, така че наетите на минимална заплата намаляват. Истинският бизнес вдига заплатите и това не му пречи. Надявам се да намерим общ език в контекст на директивата и да намерим адекватността на минималната заплата, да вкараме всички индикатори от Член Пети на директивата и това да стане от 2026 г.", цитира данни икономистът.

Последвайте канала на