Работещото население намалява - откъде ще дойдат парите за пенсиите?

Ще стане ли 1077 лв. минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари догодина на фона на остра нужда от спешни мерки за стабилизиране на пенсионната система? 

"Минималната работна заплата не товари бюджета. Напротив, всъщност решава проблеми с пенсионната система и дефицити на бюджета. Проблемът е, че минималната работна заплата на места е абсолютно приемлива, на други места е почти средната в съответния регион. Единственото, което оправдава повишаването на МРЗ, е, че доходите се вдигнаха съществено в последните години. Ако приемем, че МРЗ е данъчен феномен за плащане на осигуровки, отколкото реално заплащане на работниците, това ще доведе до изсветляване на някаква част на икономиката", заяви икономистът д-р Юлиан Войнов в "България сутрин".

По думите на доц. Косьо Стойчев вече не може да се намерят качествени работници на пазара на труда.

Проект: 1077 лева минимална заплата от Нова година

"Различията се увеличават. Минималната работна заплата иска да определи един минимален осигурителен доход, който да гарантира, че дори най-непродуктивните и нископлатени професии ще имат този минимален доход от 1077 лв. Главният компонент е, че населението, което работи, намалява, натовари се много НОИ и държавата търси механизъм в частния сектор да дофинансира системата. Не съм прочел добър анализ дали расте производителността - тези пари, които ще ги дадем на хората, дали сме ги произвели. Това е една статистическа величина, под която не искаме да падаме, защото един ден тези хора трябва да ги пенсионираме", обясни преподавателят по регионално развитие в СУ за Bulgaria ON AIR.

Нужни са навременни решения на проблемите в пенсионната система

Според д-р Войнов се търсят варианти за спасяване на първия стълб, който сам по себе си е в тежко положение.

"Една от целите на увеличаването на заплатата е спасяване на първия стълб на пенсионната система, защото е ясно, че там има сериозен проблем. Населението намалява и това се вижда от сценариите, които се развиват в този доклад. Начинът, по който функционира пенсионната система не предполага хората да се осигуряват на реалния си доход. През последните години бяха взети много политически решения за увеличение на минималната пенсия. В момента се намираме в ситуацията, в която вноските на работещите не стигат за покриване на пенсиите на пенсионерите", коментира гостът.

България произвежда 45-50-годишни пенсионери в продължение на десетилетия, които като излизат от системата и не знаят какво да правят, категоричен е доц. Стойчев.

"Ние живеем в общество, в което активната старост настъпва поне с 10-15 години по-късно. Хората биха могли да извършват не дейност със същия интензитет, но да разчитат на средства, за да продължат да функционират на пазара на труда и да имат златен край на кариерата си. Това не включва просто пенсиониране и стоене вкъщи. Този модел е пълен крах на модела на 21 век в България", поясни той.

Голяма част от населението е неактивна на пазара на труда

За д-р Войнов една голяма част от населението вече предпочитат да стоят извън пазара на труда.

"Другият проблем е доколко е атрактивно заплащането и защо младите хора предпочитат да седят извън пазара на труда. Явно е, че имаме проблеми с мотивацията на хората и бизнес средата, която да ги привлича, защото е ясно, че България е от държавите на последно място в ЕС по патенти, нови разработки", посочи икономистът.

Доц. Стойчев е на мнение, че по-голямата част от гражданите не осъзнават, че успехът на нацията е функция на всички индивиди взети заедно. Обществото не може да реализира справедлив модел, в който всички да се подпомогнат и когато един гражданин прекалено дълго е трудово неактивен, нямаме значителни мерки за противодействие на това поведение.

Последвайте канала на