Финансисти предупредиха МФ за проблем с пътя ни към еврозоната: Монетарната и фискалната политика не са в една посока

Законът за БНБ е изключително важен и последното нещо, което трябва да бъде прието, за да бъдат изпълнени изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ). Законът е с много ясна структура. Той покрива всички критерии и изкисвания на ЕЦБ, но не дава база за някои въпроси във вътрешен план – ние да „бягаме по-бързо“ от другите. Това каза в интервю за „Лице в лице“ бившият заместник-финансов министър Любомир Дацов.

„Говорим за стратегия за развитието на България в дългосрочен план. Законът е беден на инструменти, които да дадат на БНБ възможност да води по-богата политика. БНБ ще трябва да има възможности за по-широка реакция за икономическия цикъл и растеж. ЕЦБ задава монетарна политика, преносът на тази политика не е точно такъв, какъвто трябва да бъде“, предупреди той.

Проблемът, по думите му, е, че в България монетарната и фискалната политика не са в една посока в България, а по-високата инфлация е именно поради тази причина. „Министерство на финансите (МФ) води тотално различна политика от БНБ“, отбеляза финансистът*.

По думите му е важно България да влезе в еврозоната възможно най-бързо. Опасенията на Дацов, обаче, са, че във вътрешен план нещата не се подготвят. „Започвам да се плаша, че ще ни приемат в еврозоната. В момента правим така, че изместваме проблема в България. Никой в бизнеса досега не е канен, нито има някаква подготовка. Ще трябва да се сменят парите. 6 месеца им трябват на всички основни играчи: големи вериги, банки – това е ядрото, тези хора трябва да имат яснота“, посочи бившият зам.-финансов министър.

Имаме ли шанс за влизане в еврозоната на 1 януари 2025 г.?

„Не изпълняваме критерия за инфлация, една от причините е фискалната политика и твърде ниските лихви в България, спрямо европейските. Затова тезата в предложения законопроект, че влезем ли в еврозоната, ще паднат лихвите, ни показва, че МФ не си е свършило работата. Ако това е мотив за приемане на този закон, МФ не са дописали своята част от анализа“, коментира от своя страна макроикономистът и изпълнителен директор на ЕКИП Стоян Панчев.

*Паричната политика е много различна от фискалната, но взаимодействието между тях е важно за икономиката. Макар да са независими една от друга, новите предизвикателства налагат те да действат заедно, отбелязват от Европейската централна банка. Паричната и фискалната политика подпомагат икономиката по различен начин. Те са два важни инструмента за това да се поддържа тя в добро състояние. И двете въздействат, но по различен начин. Паричната политика има за цел да поддържа стабилни цените на стоките и услугите, които купуваме. Задача на централната банка (в нашия случай БНБ) е да се погрижи инфлацията – темпът, с който цените на стоките и услугите като цяло се променят с течение на времето – да бъде винаги ниска, стабилна и предсказуема. Фискалната политика се отнася до икономическите решения на правителствата. Те могат да решат да вложат пари в обществени услуги, да подкрепят икономиката и да намалят неравенството. Могат да събират пари посредством данъци или като ги вземат в заем от финансовите пазари. Паричната и фискалната политика функционират по различен начин. Но между тях има и взаимодействие, тъй като ценовата стабилност и равновесието в икономиката са двете страни на една и съща монета.

Последвайте канала на