Институтът по океанология във Варна подкрепя бизнеса при избора на най-подходящи райони за отглеждане на аквакултури

Слушай новината

Институтът по океанология "Проф. Фритьоф Нансен" към БАН във Варна подкрепя бизнеса от синята икономика със задълбочени анализи при избора на райони за отглеждане на аквакултури по българското крайбрежие на Черно море, съобщават от пресцентъра на научното звено.

Учените са разработили още през 2017 година предписания относно "Актуализация на инструкцията за идентифициране на районите с крайбрежни морски води, осигуряващи, или имащи възможност да осигурят условия за развъждане на черупкови организми”. Тези предписания се основават на анализ на данни от 26 експедиции, проведени от института и са достъпни от 5 години за компаниите, които се развиват в сектор “Аквакултури”.

Основен подход при избор на районите е анализ, при който се наслагват редица карти с разпределението на параметри, контролиращи и ограничаващи пространствения обхват на зоните, пригодни за отглеждане на аквакултури. В резултат са изготвени карти на “Индекса на пригодност” (suitability index), като най-подходящи за отглеждане на аквакултури са зоните с висока стойност на индекса.

БЕХ да разпредели и внесе изцяло като дивидент за държавата и неразпределената си печалба от минали години, реши правителството

Най-подходящите зони за отглеждане на аквакултури по Българското Черноморие са 11, казват от Института, цитирани от БТА. Шест от тях са зони, имащи възможност да осигурят условия за живот и възпроизводство на черупкови организми, но при допълнително наблюдение на определени химични показатели на водата и съобразяване с някои особености на средата, уточняват учените. От 11-те зони седем се намират по северното крайбрежие, а останалите – по южното. 

В своето изследване учените от Института по океанология са определили още много подходящи зони, умерено подходящи зони, зони с ниска степен на пригодност и с много ниска степен на пригодност.

В повечето случаи основните фактори за развитие на аквакултури в дадена зона от крайбрежието ни са наличието на хранителна среда и динамика на водните маси. При среда със слаба динамика на водите, освен недостатъчно храна, има риск от създаване на безкислородни условия на дъното.

Критериите и спомагателните фактори, по които учените определят най-подходящите зони за развитие на аквакултури у нас, включват средна температура на морската вода, соленост, рН, характерни за конкретния район вълнение и течения, съдържание на кислород, наличие на фитопланктон и суспендирано органично вещество – достатъчна хранителна база, наличие на достатъчно количество ларви в планктона и други. 

Сред ограничаващите фактори за избора на зоните са дълбочините на конкретните райони, установените зауствания, които до голяма степен са източници на замърсяване в крайбрежната среда, близостта до курортни обекти и устията на реки, райони с интензивен корабен трафик и други.

В отговор на въпрос за какви видове черупчески организми става въпрос, от Института казаха, че това са миди, скариди и други.

Последвайте канала на