България и Гърция ще проучват възможностите за изграждане на нефтопровод Александруполис – Бургас

Служебното правителство одобри днес два меморандума за разбирателство между България и Гърция, чрез които двете държави ще могат да развиват сътрудничеството си в областта на енергетиката, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. 

Чрез първия документ двете държави се очаква да си сътрудничат при проучването на възможностите за изпълнение на проект за изграждане на нефтопровод Александруполис – Бургас.

Хиновски: Цената на природния газ ще падне като се изчерпи хранилището в Чирен

Подписването на меморандума цели създаване на необходимата база за проучване на възможностите за реализиране на инфраструктурния проект за пренос на суров петрол от не-руски източници от пристанището Александруполис в Гърция до района на Бургас в България.

Предвижда се създаването на специална работна група с участието на представители на Министерството на енергетиката на България, Министерството на околната среда и енергетиката на Гърция, както и на заинтересованите лица от двете страни. Експертният екип ще извърши необходимите предварителни проучвания, ще изследва възможностите за структуриране на проект за изграждане на нефтопровод Александруполис - Бургас и ще анализира вариантите за неговото финансиране. В рамките на работната група следва да бъде изготвен План за действие за реализиране на проекта до края на 2024 г.

Предвижда се капацитетът на предложения нефтопровод да осигурява като минимум пълна замяна на вноса на руски суров нефт в България по море от алтернативни източници.

Целта на втория документ е укрепването на сътрудничеството между двете държави за гарантиране сигурността на доставките и съхранението на природен газ в дух на солидарност и взаимопомощ.

Меморандумът ще бъде сключен в изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/1032 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2022 г. за изменение на Регламенти (ЕС) 2017/1938 и (ЕО) № 715/2009 във връзка със съхранението на природен газ. Според изискванията на регламента всяка държава, която не разполага с подземни съоръжения за съхранение на газ на нейна територия, трябва да поддържа стратегически резерви, равни на 15% от годишното си потребление в друга страна от ЕС.

Един или повече гръцки доставчици на националната система за пренос на природен газ, управлявана от DESFA, следва да се регистрират като потребители на българската преносна система, както е предвидено в Мрежовия кодекс на „Булгартрансгаз”. По този начин те ще могат да резервират капацитети за нагнетяване и добив в хранилището „Чирен” за максимален общ обем на съхранение от 0,7 TWh.

Росен Христов: Доставките на природен газ за 2023 г. са осигурени

От своя страна слотове и капацитет за съхранение, както и съответният капацитет за регазификация от терминали в Гърция, могат да бъдат резервирани от един или повече български доставчици на националната газопреносна система, управлявана от „Булгартрансгаз” ЕАД. Те ще използват втечнен природен газ за директно снабдяване на крайните потребители на територията на България за максимален общ годишен капацитет за регазификация от 2 TWh.

Меморандумът ще бъде сключен за 12 месеца и ще влезе в сила след ратифицирането му от Народното събрание на България.

Последвайте канала на