МФ подготви средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година

МФ подготви средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година, съобщиха от ведомството. В проекта са отразени само базови политики и допускания, чиито многогодишни трендове и перспективи са относително постоянни. Разчетите за периода 2023-2025 г. са съобразени с определените в Закона за публичните финанси фискални правила и ограничения, отразяват тенденциите в актуалната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, текущото законодателство и оценките за ефекта  от приходните и разходните дискреционни мерки, в т.ч. и от временните мерки, породени от конфликта в Украйна.

Бюджетната прогноза за периода 2023-2025 г. е насочена към осигуряване изпълнението на залегналите политики в Споразумението за съвместно управление на България в период 2021 г.-2025 г.

Експерт: Икономиката и народът няма да забогатеят с вдигане на минималната заплата

Данъчната политика за периода 2023-2025 г. предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на  административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Предвиденото през последните години разхлабване на фискалната политика, наложено от икономически, здравни, социални и външни предизвикателства, се очаква да продължи и през настоящата година, а в прогнозния средносрочен период са заложени стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП от 3,3 на сто от БВП за 2023 г. ще достигне до 2,8 на сто от БВП за 2025 г. 

От гледна точка на ограничението на фискалното правило за дефицита по КФП, без отчитане на ефекта от COVID-19 мерките, за целия прогнозен период бюджетното салдо е в рамките на ограничението за дефицит до 3 на сто от БВП.

В рамките на прогнозния период са заложени средства за обезпечаване на изпълнението на COVID-19 мерки само за първата година от периода в размер на 0,3 на сто от БВП, при очаквания разпространението на пандемията да затихне.

При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за  целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 39,0 на сто, за 2024 г. - 37,8 на сто и за 2025 г. - 36,2 на сто.

В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40 процентното правило по  Закона за публичните финанси (ЗПФ), като бележат спад от 36,3 на сто от БВП през 2023 г. до 34,4 на сто от БВП през 2025 г.

Заделеният за България ресурс по инициативата REACT-EU е в размер на 1,283 млрд. лв., а средствата са разпределени в пет от действащите оперативните програми от  програмен период 2014-2020 г., които позволяват финансиране на дейности, необходими  за противодействие на COVID-19.

Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility) е ключова програма на Инструмента за възстановяване на ЕС и  включва области, свързани със сближаването, двата прехода (екологичен и цифров), конкурентоспособността, производителността, здравеопазването и интелигентните иновации. На 7 април Европейската комисия предложи за одобрение от Съвета Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Финансовият пакет, от  който страната ни може да се възползва, е 6,267 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ.

През периода 2023-2025 г. се запазва тенденцията на увеличение на дълга, като се предвижда към края на 2025 г. да бъде достигнато ниво от 54,2 млрд. лв. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да продължи да нараства до ниво от 26,4 на сто през 2023 г., 28,0 на сто през 2024 г. и 29,5 на сто към края на 2025 г.

Осигурителната политика за периода 2023-2025 г. предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното  обществено осигуряване на нивото на 2022 г., както и на размера на здравноосигурителната вноска – 8 на сто. Запазва се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица на 710 лв. и минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – 710 лв., както и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица за целия прогнозен период – 3400 лв.

В периода 2023-2025 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на  предходната година, се осъвременяват от 1 юли всяка година с процент, определен като сбора  от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на  потребителските цени през предходната календарна година. При заложените в прогнозата ръст на средния осигурителен доход и ниво на средногодишния хармонизиран индекс на потребителските цени, процентите по чл. 100 от КСО са съответно 9,1 на сто за 2023 г.; 6,9 на сто за 2024 г. и 5,4 на сто за 2025 г.

За периода 2023-2025 г. се предвижда запазване на размера от 710 лв. на минималната работна заплата.

Здравната политика за периода 2023-2025 г. е в съответствие с целите и приоритетите на Националната програма за развитие: България 2030 за сектор „Здравеопазване“. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на  специфичната препоръка на ЕК към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването и достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на  медицински специалисти.

Политиките в предучилищното и училищното образование са насочени към ефективна социализация на деца от ранна детска възраст, осигуряването на равен достъп до качествено образование, личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на 
образователните институции, дигитализация на образованието.

В областта на отбраната България ще продължи участието си в процеса  на вземане на решения, както и в процеса на изграждане на отбранителни способности на НАТО и ЕС. Спазено е изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на България до 2024 г.

Енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от внос на ресурси и енергия, нарастващите цени на вносните енергийни ресурси и промените в климата. Диверсификацията на газовите доставки и трасета и избягването на последствията от газови кризи обуславят ускоряване изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави. Тези проекти се изпълняват или ще бъдат изпълнени със собствени средства на енергийните компании, със средства от европейския план за икономическо възстановяване, от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“, както и с използване на възможностите за привличане на средства от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и стандартни търговски кредити. 

Последвайте канала на