Икономист: Мерките с наливане на пари не работят

28 януари 2021 10:04

Икономист: Мерките с наливане на пари не работят
© Фейсбук/ Кузман Илиев
782 0

Защо затварянето на икономиката е политически лесното решение. Най-лесната е ролята на политиканите, които днес ни спасяват от напастта. 

Това пише в анализ за "Труд" икономистът Кузман Илиев и допълва: 

Локдаун след локдауна, след локдауна... ще отворим леко, но ако статистика и науката кажат, пак ще затворим. За общото благо, разбира се. А смъртните случаи и болните при най-тежките затваряния на икономиките остават рекордни.

Кузман Илиев: Раздаването на пари няма как да сработи без отварянето на икономиката

Великобритания, Франция и Италия в Европа, Ню Йорк и Масачузетс в САЩ - всичките те влизат в адски кръг, от който не се вижда излизане. Вече има и втори щам. Всъщност стана ясно, че не е никакъв щам, е генна разновидност дори не по-смъртносна. Но пък звучи зловещо и върши работа. И докато едни трупат богатства (отворените големи бизнеси и фармацевтични гиганти) за сметка на другите, чието право да изхранват семействата си е отнето (затворените, които не са приоритет, но плащат цената сега и в бъдеще поради задлъжняването на хазната) - разделенията ще нарастват. България действително има по-леки мерки, но тя е и по-бедна и по-зависима от външната стопанска конюнктура. Респективно трябва да е много по-гъвкава и наясно със себе си. По-малкият винаги трябва да е по-добър, за да оцелява. В противен случай страда много повече. Икономически, социално и демографски.

Мерките с наливане на пари не работят. И това ще трябва да се осъзнае, колкото и да е болезнено.

Първо, защото се администрират бавно. С години. Второ, защото са погрешно насочени - към текущото потребление и поощряване на живота ни тук и сега. Скъсява жизнената перспектива, потискат икономическите очаквания и усещането за предвидимост. Трето, те никога не стимулират инвестициите, които са единственият източник на растеж, заради повишаване на производителността. Четвърто, икономическите дейности, които обхващат, са само крайните стоки и услуги, ударени от кризата.

Икономиката ще се възстанови, но предстои политическа криза?

Производствената структура обаче е “хоризонтална” и дълга. Туристически обекти, затворени заради липса на туристи, затворен ресторант или нощен бар - засягат сложна верига от доставки, транспорт, реклама, та чак до земеделие и животновъдство - няма леко и силно ударени. Приливната вълна не удря само брега. Пето, за да ползваш част от мерките, трябва да имаш дейност. Но същевременно ти е забранено. Отвориш ли по средата на зимния сезон, активират се наемите и фиксираните разходи. Наложи ли се пак да затвориш - направо излизаш от бизнеса. Дефинитивно. За да платиш 40 процента от дохода на някого и 19 процента осигуровки по мярката 60:40, трябва да имаш приходи. Все пак. Някакви.

Да се въвежда бюрократичен и неефективен контрол над икономиката, който обаче зависи от друг неефективен контрол - набавянето на ваксини от доказано туткавата брюкселска администрация, е повече от екзотика. Това е подигравка със здравия разум по много направления. Кое точно бюрократите и регулаторите в Брюксел направиха добре, че днес се дивим колко бавно тече набавянето на ваксините? И защо като е толкова спешно, не се разглеждат китайски, руски и други варианти. А, да, всъщност май нетолкова медицината е ръководеща, а политиката. Още по-тъжно - геополитиката.

Ген. Мутафчийски: Няма да чуете лекар да подкрепя разхлабването на мерките

Нивото на размиване на отговорност, маскирано като паневропейска солидарност, удря нови висоти. Тъй като страните поотделно вече отдавна са минали точката на поносимо задлъжняване и вече е въпрос на време да се срине кулата от дълг - се измисли новото: общ КОВИД-дълг на страните за фонда, който ще спасява европейската икономика. Естествено, едва свенливо и полуповдигнат остава да виси въпросът - какво става с този общ дълг при разпад на ЕС, кой ще го изплаща на кредиторите? Хипотеза, толкова политически некоректна, че да не заслужи дори елементарно публично обговаряне.

Най-силен емоционален катализатор за недоволство ще е усещането за несправедливост и гнет. За това, че докато стоиш вкъщи без алтернатива и възможност за достоен доход, някой бюрократ ти обяснява, че науката казва това и това. Пропускайки удобно, разбира се, че същата тази наука дава и съвсем противоположните аргументи. А под носа ти, първите доводи - за затварянето - не важат на практика за други стопански субекти при идентични обстоятелства, в които се намираш ти. Произволът се набива на очи толкова зловещо, че нараненото през десетилетията усещане за липсата на равенство пред правилата у българина, крещи оглушително.

Собственици на заведения на протест в центъра на София, скандират "Работа" и "Оставка"

Политиците днес си измиват ръцете с науката и лекарите. В науката съвсем няма консенсус за третирането на проблема. Лекарите, заети в нереформираното публично здравеопазване, се прегъват в безизходица, поставяйки ултиматуми и де факто смазващи собствените им съграждани. И вероятно бъдещи пациенти, но съвсем не само от вируса - стрес, сърдечно-съдови болести, липса на профилактика, на здравословен живот, недохранване и алкохолизъм, безпаричие и мизерия. Косвените ефекти ще надминат и поразиите от самата пандемия.

Най-лесната е ролята на политиканите, които днес ни спасяват от напастта. Да ме прощават, но дърленето им е само за това кой щял да тегли повече дълг, къде трябвало да се насочат парите (без повечето да са построили действително къщичка за кученца в живота си). Десните и левите знаят само едно - харчлък. На чужди пари, които ще се връщат далеч във времето. Пък и нали мандатите са по четири години. В дългосрочен план всички ще сме мъртви, бе казал пророкът на безграничната политическа власт - лорд Джон Мейнард Кейнс.

Това за смъртността е така и не съвсем така. За 75-годишната бабка от схлупеното врачанско село последната година не е просто “цена за публичното здраве”. Това е годината, в която тя е изолирана, беззащитна и заливана с медийната истерия от новинарски емисии, експерти и математици. Без близки, без внуци и сама.

Забравя се като че ли, че ние се пазим от болести, не за да се пазим от болести, а за да живеем. И какво всъщност е животът - биологичен и физиологичен процес, който трябва да поддържаме механично или емоционално-психологическа потребност от общуване, близост, споделяне, шеги и стремеж към красивото и непреходното. Особено когато си извървял голямата част пътя си.

Винаги ще има група от хора, които ще злоупотребяват с политиката, опитвайки се да наложат тяхната истина за това как трябва да живеем. Със сила. Работа на упражняващи публична публика като занятие е да вземат най-правилните, отговорни и дори непопулярни решения. И не - локдаунът не е най-трудното решение. Най-лесното е. Уплашените хора, дори да са гладни, не се бунтуват. Мине ли уплахата, дори относително да се стабилизират финансово, те ще искат някой да поеме от бремето им и да понесе последствия за страданията им - финансови, психологически и социални. И това ще има политическо измерение. Понеже положението е ясно и на децата, днес е толкова трудно за политическия елит в “демократичния Запад”, зависещ от масовото одобрение, да мисли трезво.

Много е важно да не ставаме роботи и фанатици. Да намерим упование в приятелство и общност, в нацията като еманация на култура, език, вяра и традиции. Да погледнем голямата картина и да използваме разум за решаване на проблемите. Вероятно има по-лесни начини. Вероятно да се експлоатира страхът е по-изгодно от трудна за отстояване твърда принципна позиция. Вероятно всичко това е така. Но всичко друго би било абдикация от отговорността и преследване на краткосрочен политически комфорт и електорална полза за сметка на дългосрочното удовлетворение от достойното държавническо поведение.

Novini.bg
782 0

Коментари (0)

Добави коментар

Добави коментар