"Ако има нужда, БНБ може да внесе в ЕЦБ левове и да получи евро срещу тях - по фиксирания курс", изтъкна той и добави, че това не е задължително да се случи и изрази надежда да не се налага да става това, защото, ако се случи да се търси ресурс от евро от ЕЦБ, това ще означава, че БНБ не може да осигури достатъчно плащания и валутният резерв на страната падне:
"С тези средства частично ще бъде помогнато на фирми и граждани. Много от тях ще останат без държавна подкрепа, но държавата им казва, че първият етап от кризата ще го понесат със собствените си резерви", обясни той.
В предаването "12+3" по БНР Калфин коментира, че във връзка с очакването държавата да тегли дълг, моментът за сключване на това споразумение не е бил подходящ, защото неизбежно води до поскъпване на българския дълг и ще го плащаме през лихвите.
По думите му с това България казва на външния свят, че има нужда за всеки случай от още една гаранция от Европейската централна банка, което веднага поставя въпроса дали са достатъчни гаранциите на валутния борд и валутните резерви.
По думите му това е приемлив подход при по-кратка криза, но при по-продължителна - това ще нанесе сериозни щети и от социална, и от икономическа гледна точка.
Според Ивайло Калфин България е заделила и обещала най-малко средства за подпомагане на икономиката за по-лесно възстановяване след кризата - около 4% от БВП.
"В момента валутният резерв надвишава 50% от наличностите в лева, това е смисълът на валутния борд. Ако опрем до вземане на пари от ЕЦБ, то значи, че икономиката ни изпада в много тежко състояние". Това каза пред БНР Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и бивш министър на труда и социалната политика и на външните работи, в коментар на сключената суапова линия между БНБ и ЕЦБ за 2 млрд. лева.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)