ЕБВР остави без промяна прогнозата си за икономическия растеж на България тази година, но понижи леко очакванията за 2027 г.

През идната година институцията очаква забавяне на растежа до 2,5 на сто, което представлява понижение с 0,1 процентен пункта спрямо очакванията на банката през февруари, когато залагаше на ръст с 2,6 на сто.

През 2025 г. дефицитът по текущата сметка у нас се е разширил до близо 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), а средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е достигнала 3,5 на сто, посочва ЕБВР.

За следващата 2027 г. институцията очаква румънската икономика да нарасне с 1,8 на сто, което също представлява с 0,4 пр. п. по-малко, отколкото залегналия през февруари растеж - с 2,2 на сто.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) остави без промяна прогнозата си за икономически растеж на България през 2026 г., но намали леко очакванията си за ръста през 2027 г., сочи най-новият доклад на финансовата институция за икономическото развитие на регионите по света, публикуван днес на страницата ѝ в интернет.

За 2026 г. ЕБВР прогнозира за България икономически растеж от 2,7 на сто, което съвпада с предходната прогноза на банката, оповестена през февруари.

Според ЕБВР икономическият растеж на страната ни през 2025 година е бил подкрепен от силното вътрешно потребление въпреки по-ниския износ на енергия и свиването на производствения сектор. Сред основните фактори за разширяването на икономиката на България с 3,1 на сто през миналата година са номиналното увеличение на заплатите с 12 на сто, спадът на безработицата до 3,5 на сто и ръстът на кредитирането на домакинствата с 21 на сто на годишна база, отчита банката за развитие.

Бюджетният дефицит е нараснал до около 3,5 на сто от БВП вследствие на по-високите разходи за пенсии, социални плащания и отбрана. Това е довело до увеличение на съотношението на държавния дълг с 6 процентни пункта до 30 на сто от БВП, отчитат експертите.

ЕБВР очаква икономическата активност у нас през следващите години да бъде подкрепена от инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и от повишеното доверие на инвеститорите след влизането на страната ни в еврозоната и сформирането на ново правителство. Според банката тези фактори ще внесат по-голяма яснота относно реформите и фискалната политика. В същото време по-бавният ръст на заплатите и по-ограниченото бюджетно пространство ще оказват натиск върху икономическия растеж.

За северната ни съседка Румъния, която ЕБВР позиционира в региона на Югоизточна Европа заедно с България, банката отчита рязко забавяне на икономически растеж през 2025 г. под влияние на високата инфлация, бюджетните ограничения и спада на реалните доходи, които са ограничили потреблението. Частична подкрепа са оказали публичните инвестиции и умереното подобрение на нетния износ. Според ЕБВР продължаващата фискална консолидация, ускоряването на инфлацията, слабото външно търсене и политическата несигурност ще продължат да натежават върху икономическите перспективи на страната в краткосрочен план.

ЕБВР намали рязко надолу очакванията си за икономиката на Румъния, като вече очаква да се свие с 0,2 на сто през тази година. През февруари банката обяви, че очаква ръст на румънската икономика от 1,2 за 2026 г. Сегашната прогноза е ревизия надолу с 1,4 пр. п.

За целия регион на Югоизточна Европа, в който ЕБВР включва само България и Румъния, очакванията за 2026 г. са икономическият растеж да достигне 0,5 на сто - понижение с 1 пр. п. спрямо прогнозата през февруари, и до 2 на сто през 2027 година - с 0,3 пр. п. по-малко спрямо оценката през февруари тази година.