-
20 юли 2016 06:33
- 1578
- 2
Прогнозата на правителството за развитието на икономиката до 2019 г. и свързаните с нея разчети за приходите и разходите на бюджета страдат от сериозни недостатъци. Анализите на финансовото министерство не оценяват в достатъчна степен външните рискове. Планираните приходи не са амбициозни, а сериозна част от разходите са нереалистично ниски. Кабинетът не залага на структурни реформи за подобряване на публичните финанси, а разчита на номиналния ръст на икономиката. С тези остри критики излезе в първото си публично становище новият орган за независим контрол на публичните финанси - фискалният съвет (www.fiscalcouncil.bg). Съветът вчера представи анализ на конвергентната програма за следващите 3 г., която страната ни представи тази пролет пред Брюксел, пише "Сега".
Конвергентната програма за пред Брюксел е с видимо по-добро качество от средносрочната прогноза, която е за вътрешно ползване, и това е недопустимо, изтъкна бившият зам.-министър на финансите и член на съвета Любомир Дацов. Предвижданията в нея обаче не са подкрепени с достатъчно задълбочен анализ. Според експертите правителството е подценило външните рискове - като забавяне на растежа в ключови държави, динамика при цените на горивата и др., а във вътрешен план е надценило отделни показатели. "Кабинетът залага растежът на икономиката да се ускори до 2.5% за 2017 г. и до 2.7% за периода 2018-2019 г. благодарение на частното потребление. Данните за 2015 г. не оправдават този оптимизъм", считат експертите.
Заради недобрата бизнес среда съветът няма големи очаквания и за ръст на частните инвестиции, който да компенсира намалението на публичните инвестиции заради бавния старт на новите оперативни програми. Тук оценката съвпада с тази на правителството, но фискалният съвет се чуди защо в програмата за реформи няма мерки за привличане на инвестиции. "Съвкупните инвестиции в момента са под нивото от 1996 г.", изтъкна Дацов.
Още по-остри са критиките около очакваните приходи и разходи. Правителството разчита на растежа на икономиката за свиване на дефицита, а не на провеждането на реформи, изтъква съветът. Според доклада заложените приходи за следващите 3 г. са подценени, като пред приходните агенции са поставени неамбициозни цели. Като пример се сочи ревизираната надолу оценка за ефекта от фискалния контрол на рискови стоки (от 80 на 30 млн. лв. ) и за подобряването на събираемостта за 2016 г. (от 108 на 54 млн. лв.). "В приходната част не се вижда и ефектът на отделни положителни тенденции като например спада на безработицата или заложения ръст на потреблението", посочи Дора Андреева. Според анализа приходите от осигуровки и данък върху доходите следва да са по-високи на фона на ръста на заетостта и планираното увеличение на вноската за пенсия.
В разходната част предвиденото намаление на харчовете в отделни сектори е нереалистично и даже противоречи на обявени от кабинета намерения. Пример за това е отбраната, където се залагат допълнителни годишни разходи за въоръжаване от порядъка на 300-350 млн. лв., а в същото време делът на финансиране е планиран да намалее от 1.4% от БВП през 2014 г. на 1.2% от БВП през 2019 г. По същия начин не е логично да намалеят и разходите за здравеопазване (от 5.5 на 4.8% от БВП) и образование (от 4.1 на 3.2% от БВП), изтъкна Дацов. Това са сектори, в които разходи по традиция трудно се намаляват, а реформите, особено в частта здравеопазване, са неясни и с лоша обосновка, смятат от съвета. Тези нереалистични разходи вероятно ще бъдат надвишени и могат да станат източник на допълнителен дефицит, коментираха от съвета.
Съветът оценява положително запазването на ниски данъчни ставки и данъчната структура, както и стремежа към свиване на бюджета и излизане на балансирано салдо. Дългът на България продължава да е нисък в сравнителен план, но наистина има притеснителна динамика, смятат обаче експертите. Според тях е тревожен резкият ръст на дългосрочните дългови книжа, които прехвърлят тежестта за плащане на тези дългове върху бъдещи поколения. Въпреки критиките съветът споделя оценката на ЕК за нисък риск пред фискалната стабилност в краткосрочен план.
Последвайте канала на
Свързани новини
МС прие отчетите за дейността и за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2015 г.
06 юли 201614:31
Какво следва за бюджета на ЕС след Брекзит?
03 юли 201608:14
Столичната община планира над 20 милиона за строеж и ремонт на детски градини
24 юни 201614:12
Доходите ни растат, но ядем по-малко
13 юни 201610:57
Пет трика, с които ще спестите пари
03 юни 201618:58
Правителството отпусна още 6,2 млн. лв. за оградата по границата
13 май 201611:26
Увеличават бюджета на МРРБ
31 август 201611:32
Разходите по бюджета на община Перник са около 50 млн. лв. годишно
03 август 201611:04
Два отменени гола в добавеното време донесоха радост на Крумовград срещу Славия
България допусна обрат от Черна гора и се отдалечи от ЕвроБаскет 2025
Кириякос Георгиу разказа за премеждията си в Спартак (Варна)
ПФК Ботев: Ситуацията около Антон Зингаревич става все по-странна и лишена от прозрачност
Салах: Разочарован съм, по-скоро съм вън от Ливърпул, отколкото вътре
Областна администрация София-град и Столична община подписаха договора за прехвърляне на собствеността на "Герена"
Коментари 2
Добави2016.07.24 | 23:49
Добави коментар
Водещи новини
Петър Чобанов: Минималната заплата крие повече рискове, отколкото решения на проблеми
25 ноември 202420:50
От прокуратурата искат постоянен арест за трима от биячите в мола
25 ноември 202418:09
Шофьор на тролей е със счупени нос и ръка след побой от пътник в София
25 ноември 202418:11
Юлиян Попов: Цената на водата в България е ниска, трябва да се инвестира в напояване
25 ноември 202418:46
Общини напират да вдигнат цената за паркиране
25 ноември 202422:30
Водещите новини! Бабикян: Борисов води разговора с Пеевски, а не с ПП-ДБ. Войната в Украйна доведе до нова ескалация между Запада и Москва (и още…)
25 ноември 202419:18
Нетаняху може да бъде арестуван, ако пътува до Германия
25 ноември 202419:28
Белият дом: Преговорите за спиране на огъня между Ливан и Израел вървят към споразумение
25 ноември 202422:53
Осло не откри доказателства за връзка между норвежеца, собственик на българска фирма, и взривените пейджъри на "Хизбула"
25 ноември 202420:41
2016.07.20 | 12:57