Магистрала "Тракия" поскъпна с още 24,7 млн. лв.

  • 17 ноември 2011 07:24

  • 1758
  • 2
Магистрала "Тракия" поскъпна с още 24,7 млн. лв.
©

Въпреки клетвите на бившия регионален министър и бъдещ президент Росен ПлевнелиевРосен Плевнелиев Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и бивш министър на регионалното, че при ГЕРБ номерата с анексите и постепенното оскъпяване на магистралите не вървят, най-евтината "Тракия" поскъпна с нови 24.7 милиона лева, пише в. Сега.

Впечатляваща е не само сумата, но и това, че тя ще отиде точно у онези, които я поискаха - фирмата "Пътностроителна техника" от групата на известния бизнесмен Васил Божков.

Вчера стана ясно, че и двете поръчки за справяне с подгизването на лот 4 (отсечката от аутобана между Ямбол и Карнобат) са спечелени от тази фирма, която е част от "Тракия IV" - консорциума, строител на отсечката. Още през есента на 2010 г. шефът на строителната група Иван Иванов заяви, че държавата трябва да даде допълнителни пари, защото се оказало, че по трасето има мочурища и неподходящи почви. "Тракия IV" бе избрана, защото предложи да изпълни строителството на 49-километровата отсечка за 174.7 млн лева. Това беше сред най-ниските цени за километър нова магистрала - средно 2.2 млн. евро/км без ДДС.

Известно време министерството на Плевнелиев и пътната агенция твърдяха, че няма да се отпускат още средства, но през юли т.г. правителството се предаде, бръкна в бюджетния резерв и извади оттам 13.104 млн. лева за отводнителни мероприятия. Парите бяха дадени на подопечното на агроминистъра Мирослав Найденов държавно предприятие "Напоителни системи", за да проведе обществена поръчка за дренаж и корекции на речни корита. То пък предпочете да не прави търг за проекта, а да покани конкретни фирми. Не е ясно какви са били офертите на загубилите фирми. Отделно агенция "Пътна инфраструктура" пусна друг търг - за "стабилизиране на преовлажнени почви". "Това ще струва до 15 млн. лева", призна шефът на агенцията Лазар Лазаров, като уточни, че и тези пари ще са за сметка на бюджета, но те ще бъдат признати от Европейската комисия като допустими разходи и Брюксел ще ги възстанови на България.

Последвайте канала на

Novini.bg
1758 2

Свързани новини

Коментари 2

Добави коментар
inferno

2011.11.19 | 21:53

1
Ей,а когато боко тиквата и плевнелиев се кълняха че няма да бъдат като станишев и при тех нямало да има неочаквани оскъпявания,и всичко щяло да бъде прозрачно и открито.Ама явно нещо е останало закрито.Големи са смешници,а утре най вероятно ще се изправят пред парламента и ще обвинят тройната коалиция че те са виновни за неочакваното поскъпване защото сигурно са залели всички пътища с вода преди да си тръгнат,само и само да саботират това добро и кадърно правителство.Такива смешници са тия от герб.
rosi

2011.11.30 | 18:42

2
ЕТО И ИСТИНАТА ЗА ЛОТ 4 НА МАГИСТРАЛА ТРАКИЯ.НЕ МОГАТ ДА СТИГНАТ И ТЕЗИ ПАРИ ЗА УКРЕПВАНЕ НА УЧАСТЪЦИТЕ.ГРЕШКИТЕ СЕ ПРИКРИВАТ ЗА ДА НЕ БЪДАТ СПРЕНИ ЕВРОСРЕДСВАТА.АКО ИМАШЕ И ЕДИН ДЕМОКРАТИЧЕН ВЕСТНИК ИНФОРМАЦИЯТА НЯМАШЕ ДА СЕ ПРИКРИВА.ИЗТОЧНИК:УИКИПЕДИЯ.Стралджанското блато е осушено блато, което се е намирало на изток от Стралджа, Ямболска област. Било е най-голямото вътрешно блато в България с площ 45 км². Земята се използва за селскостопански цели. Дренирането на района е започнало още през 20-те години на XX век, до 40-те години блатото е било напълно пресушено. В източната част на неговата територия са изградени язовир "Цанко Церковски" с площ 1,8 км² и баластриера Венец. Все още съществуват блатата, които са остатъци от Стралджанското блато. Най-голямо от тях е Гръбеша с площ 60 ха, второ по големина е Венецкия гьол (Гьол) с площ 50 ха, Чаирите (15 ха), Луденишкото блато (2 ха) и др. Общата площ на тези блата е ок. 1,3 км². Западно от язовир "Цанко Церковски" се простират по-ниско разположени терени, заети от влажни ливади, мочурливи места със система от отводнителни канали, а при дъждовна пролет - и малки блатни водоеми с временен характер. Влажните ливади са обрасли с мезофилна тревна растителност с преобладаване на острица, ливадна ливадина, броеничеста ливадина, пасищен райграс и др. Ивици предимно от топола, бяла акация и някои други културни видове оформят единствените участъци с дървесна растителност в района. В Стралджанското блато са гнездили в голяма численост розовият и къдроглавият пеликани, а също така и сивият жерав. Блатото е било напълно пресушено, но въпреки работещата отводнителна система и до днес през дъждовни години голяма част от територията се наводнява и обраства с тръстики. Днес в комплекс Стралджа са установени 143 вида, от които 50 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 70 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са включени 6 вида, а като застрашени в Европа - 64 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 55 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 50 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Влажната зона е чувствителна към човешки дейности, свързани с управление на водите, както и с неустойчивото ползване на територията на бившето блато като земеделската земя.

Добави коментар

Водещи новини