-
11 декември 2014 19:06
- 20151
- 46
Клаус Варум, австрийски блогър
След като Владимир Путин каза, че Русия би се отказала от газопровода "Южен поток", сред водещите новини по медиите се чуха и такива заглавия: "Южен поток" се удари в стената на европейската солидарност". Все пак това, очевидно, е гледната точка на онези европейски страни, които не са свързани директно нито с изграждането, нито с бъдещата консумация на газ, който ще се доставя по тръбата на "Южен поток".
А би трябвало да има коренно различно преобладаващо обществено мнение в Австрия, Сърбия, Унгария, България и в останалите държави по трасето на тръбопровода. Всъщност, публичните очаквания за икономически растеж и бляновете за по-добър и стабилен живот, като цяло, се сблъскаха именно с въпросната стена. Междувременно тези страни получиха в замяна единствено комплименти от Брюксел и Вашингтон.
България се оказа губещ номер 1, макар че като окуражителен знак след попарващата новина от Анкара тя получи обещание да бъде ускорен процесът на приобщаването й към Шенгенското пространство. Окончателната отмяна на шенгенските ограничения от страна на Евросъюза може наистина да се окажат за някого бърз спасителен изход за избягване на бъдещи проблеми. В края на краищата, това ще улесни пренасочването на газа от топлите страни на Югоизточна Европа, където употребата на това гориво е изключително скромна, към Северна Европа с тамошното високо енергийно потребление на глава от населението.
Преди около 3 месеца в блога си на 1 септември писах нашироко за "енергийната политика на бастионите" и новия бастион България - изразявайки по онова време надеждата, че това ще е временна пречка на пътя на реалното усилване на европейската енергийна сигурност.
Уви, "българският бастион" се превърна в "стена на европейската солидарност". Сега България е прикована на тази стена с цялата власт и влияние на трансатлантическите съюзници. Като резултат от това една от европейските държави е ощетена много повече отколкото останалите страни членки на ЕС - не само по отношение на очакваните нови приходи, но и дългосрочно - с възможното лишаване от онези транзитни такси, които България печели при досегашния пренос на газ.
В Брюксел винаги отбягват въпросите, свързани с икономическите загуби, в случай на прекратяването на проекта "Южен поток". Подменяйки ги с такива песимистични сценарии като стрес-тест кампаниите в случай на евентуална криза, причинена от преустановяването на транзита на газ през Украйна тази зима.
Най-вероятно в ЕК са нервни, защото калкулациите за пропуснатите ползи и други загуби от провала на "Южен поток" логично биха довели до дискусия за нуждата от компенсации за икономическите щети на България, която жертва суверенното си право да взима сама решенията, свързани с националната й енергийна политика.
Както Владимир Путин изтъкна на пресконференцията в Турция, "ако на България й е отнета възможността да действа като суверенна нация, би трябвало поне да изисква пари от Европейската комисия, които да компенсират загубените й печалби, защото преките ползи за българската хазна сами по себе си са не по-малко от 400 млн. евро годишно".
В добавка, "Южен поток" щеше да донесе над 5 млрд. евро инвестиции в България, които пък да осигурят над 6000 нови работни места. Само на старта на подготвителната фаза от полагането на тръбата 800 души вече бяха наети за градежа на морския участък от проекта. 80% от тях бяха българи.
Очакваше се, че проектът ще подсигури значително увеличаване на газификацията за жилищни нужди в България. Всъщност сега само 2-3% от българските домакинства се възползват от преимуществата на потреблението на природен газ - за сравнение, средният брой домакинства на газ в Европа е около 50%. Това също така разкрива действителния потенциал за растеж по отношение на енергийната ефективност.
Нашите масмедии навред разпространяваха идеята, че основната причина за отмяната на проекта "Южен поток" се корени не в цялостната политика на ЕС и САЩ, която целеше да формира опозиция на проекта и да принуди България да се присъедини към нея, а заради постоянния спад на цените на горивата. Именно това оскъпило неимоверно проекта за руския "Газпром".
Но спорът относно предполагаемата висока цена на проекта напълно се сгромолясва, когато сложим в сметката подписаният в Анкара документ за създаване на тръбопровод през Черно море към Турция - заедно с корпорацията Botas Petroleum.
Новият газопровод ще има същия капацитет от 63 млрд куб.м. с 14 млрд куб.м., предназначени за турските потребители. Необходимо е да се обърне и специално внимание на факта, че сега този обем се доставя през Балканския коридор. Друга част от почти 50 млрд куб.м. газ ще се транспортира до турско-гръцката граница, където ще се прави газов хъб.
Това всъщност разкрива, че Турция, първо, няма да има нужда от доставки на руски газ през България. И че наред със споменатите по-горе щети, причинени от прекратяването на проекта "Южен поток", ще има и загуба на съществуващите плащания за транзит през България - в момента, в който новият газопровод до Турция бъде изграден. Сега България получава годишно около 60 млн евро за транзит на 14 млрд куб.м. газ.
Второ, в бъдеще ще е малко вероятно България да може да купува от Турция газ на същите цени, на които го получаваше при директните доставки от Русия.
Независимо от това, очевидни са усилията на Европа да усили новата позиция на Турция като водеща страна в преноса на газ към южноевропейските граници. Как това ще се отрази на снабдяването на Евросьюза с газ - предстои да видим.
Но Брюксел ще трябва в края на краищата да продължи с търсенето на извинения и с опитите да прехвърля отговорността от себе си за последствията от развалянето на споразуменията за газовата инфраструктура.
Следващият цитат от романа на известната английска писателка Елизабет Боуен би могъл да послужи като епиграф при едно непредубедено отразяване на последните събития на газовия пазар на ЕС: "Не жалете принасящите жертви, а самите жертви".
Защо това се случи на България? Защо главната роля за "жертва на европейската солидарност" се падна именно на България? И това - въпреки факта, че според едно проучване от този септември на българския Институт за модерна политика "Южен поток" се радва на най-високо ниво на обществено одобрение сред всички актуални енергийни проекти? И въпреки че 51% от запитаните българи са посочили подкрепата си за проекта?
Източник: http://clauswarum.blogspot.nl/2014/12/why-should-bulgaria-pay-exorbitant.html
Последвайте канала на
Свързани новини
Ахмед Ахмедов "скъса" мрежата на Хебър
България се натресе на тим с куп играчи от Висшата лига за влизане в дивизия "В" на Лигата на нациите
Жребият в Лигата на нациите определи: ще има повторение на последните два изцяло европейски финала на световни първенства
България не успя да преодолее Черна гора, следва челен сблъсък в Ботевград
Станислав Генчев: Бяха тежки дни!
Илиан Илиев: Ирландците не бяха моят най-предпочитан противник
Коментари 46
Добави2015.04.18 | 03:35
2015.04.18 | 03:35
2015.04.18 | 03:35
2015.04.18 | 03:33
2015.04.18 | 03:34
2015.04.18 | 03:34
2015.04.18 | 03:34
2015.04.18 | 03:33
2015.04.18 | 03:33
2015.04.18 | 03:33
Добави коментар
Водещи новини
Румен Радев ще се срещне днес с българската общност в Сингапур
23 ноември 202406:03
Американски сенатор каза, че Доналд Тръмп би се изсмял на военните разходи на Канада
23 ноември 202406:07
Днешните действия, свързани с благотворителност, носят фантастични резултати
23 ноември 202405:58
Борисов би 6 часа път, за да почерпи на банкет в Дулово: говори за Шенген и се самопромотира като евентуален премиер
22 ноември 202419:17
Божидар Божанов (ДБ): С ПП имаме различни оценки на рисковете
22 ноември 202421:26
Калин Стоянов: Определени хора могат да бъдат определени като политически лицемери - това лъсна
22 ноември 202421:31
Тошко Йорданов: Кандидатурата на Силви Кирилов е спасителен пояс не само за българското общество, но и за парламентаризма
22 ноември 202421:47
Елена Поптодорова не вярва нещо да се обърка по пътя ни към Шенген
22 ноември 202420:25
Водещите новини! От март 2025 г. България ще влезе в Шенген? Кремъл: Изстрелването на хиперзвукова ракета е предупреждение към Запада (и още…)
22 ноември 202419:08
2015.04.18 | 03:36