Средната класа спестява най-много

Средната класа в България спестява най-много, сочат данните на БНБ. Най-бързо се увеличават депозитите на граждани със суми между 100 хил. и 200 хил. лв. Само за година техният брой е нараснал с 24,3% и в края на септември те вече надхвърлят 28 000 броя. За година в тези доста големи депозити са натрупани допълнително близо 800 млн. лв. (ръст от 26,2%), като общата сума в тях вече е над 3,8 млрд. лв. Явно хората с по-големи възможности предпочитат да спестяват, вместо да си купят апартамент, кола или да харчат сериозни суми за почивки в чужбина.

На следващо място по темп на нараствате се нареждат депозитите между 200 хил. и 500 хил. лв. Средствата в тях се увеличават със 17,5%, или с 263 млн. лв. за година до 1,76 млрд. лв. С много бързи темпове в границите от 7,9% до 11,6% за година нарастват и спестяванията в депозитите в групите от 20 хил. до 100 хил. лв.

И докато средната класа и по-заможните българи трупат средства по депозитите си, най-бедните граждани са принудени да теглят от спестяванията си, за да покрият най-неотложните си разходи за храна, дрехи и плащане на сметки. Общата сума на спестяванията в депозити до 1000 лв. намалява с 3,7 млн. лв. за година и вече доближава 1 млрд. лв. Общата сума на депозитите между 1000 лв. и 2500 лв. нараства с 0,3% за година, но това е доста под нивото на лихвените проценти по влоговете. Така се оказва, че реално от тези депозити също се теглят пари. Общата сума на спестяванията на населението за година нараства с 8,5%, или с 2,82 млрд. лв. до малко над 36 млрд. лв.

Любопитно е, че при фирмените депозити най-бързо отново нарастват тези между 100 хил. и 200 хил. лв. За година броят им се увеличава с 10,1% до близо 8400 броя, като натрупаните средства в тях доближават 1,2 млрд. лв. Отново се оказва, че средноголемите компании трупат най-бързо спестявания, тъй като влог над 100 хил. лв. едва ли може да си позволи една малка или микрофирма. Спестяванията на бизнеса обаче нарастват два пъти по-бавно, отколкото влоговете на гражданите от средната класа. Любопитно е, че при бизнеса приблизително с равни темпове нараства броят на всички влогове - и тези до 1000 лв. (+5,2%), и тези над 1 млн. лв. (+5,9%). В края на септември фирмените депозити със суми над 1 млн. лв. вече са 2147 броя, като в тях се съхраняват над 8,2 млрд. лв.
Общо спестяванията на бизнеса се увеличават с 6,2% за година до 15,2 млрд. лв.

Гражданите търсят най-често заеми от 1000 лв. до 2500 лв., сочат данните на БНБ. Желанието на хората да трупат пари в банките и да ограничават разходите си се потвърждава и от данните на Централната банка за кредитирането. Общата сума на заемите за домакинствата намалява със 113 млн. лв. за година до 18,5 млрд. лв. Като ръст има само при заемите между 1000 лв. и 2500 лв. и тези между 25 хил. и 50 хил. лв. Явно се взимат потребителски кредити с малки суми, за да се купят най-необходимите вещи за дома или за дребни ремонти. А при тегленето на ипотечен заем хората предпочитат да платят по-голяма част от имота със собствени средства.

При фирмените кредити тенденцията е различна. Спад има в отпусканите заеми между 250 хил. и 1 млн. лв. При по-малките заеми и при тези над 1 млн. лв. се забелязва лек ръст в кредитирането.

Последвайте канала на