Десислава Атанасова: Очаквайте само истината от ГЕРБ! Всички помнят старите рани (видео) | Новини.бг

Г-жо Атанасова, приключи работата на 43-тото Народно събрание. Какво беше най-важното, което успяхте да свършите през тези две години? И за какво не ви стигна времето?

Вероятно за работата, на която и да е легислатура на Народното събрание ще се намерят и одобрителни оценки, ще се намерят и критици. Сигурно статистически може също да се извадят определени данни колко е свършило Народното събрание за тези две години и дали ефективна е била дейността му. Историята също дава оценка за това кой как е работил, но най-важната оценка на всеки един народен представител я дават хората. Аз се надявам, че през тези две години българските граждани са забелязали, че парламентът работеше в една по-нормална обстановка – не зад железни ограждения, не зад барикади, не с протести, не с полицейски кордони, не с бели автобуси. В този парламент дебатът често не беше сблъсък на политически идеи и на политически тези на всяка една от политическите партии, често беше израз на популистични настроения. Само че, когато се прави оценка за всичко в този мандат, било то и две годишен, за мен по-редно е, вместо да се отчитат успехите, като безспорен такъв аз отчитам промяната на Конституцията и мнозинството, което се формира зад съдебната стратегия. По-добре е да направим анализ за това какво не сме свършили и какво са очаквали от нас българските граждани и ако можем в рамките на следващ мандат, в мандата на 44-тото НС да променим и статистиката, нагласите и оценката за парламента.

За всеки българин е важно да може в ежедневието си да намира решение на ежедневните си проблеми и тревоги. Затова смятам, че ако бъдещият парламент се концентрира върху важните за всеки от нас теми, които са чисто житейски, а това са доходи, това е образование, квалификация, заетост, просперитет, благосъстояние, здравеопазване и ако парламентът намери сили да отговори на очакванията на хората, това ще бъде една одобрявана институции.

Може би на дневен ред в следващия парламент ще стои темата за демокрацията и то пряката демокрация. Защото това, което 43-тия парламент не успя да направи и мисля, че го задължава, в рамките на 44-тата легислатура е да отговори именно на обществените очаквания на тези 2,5 млн. български граждани, които казаха „да“ на референдума и желаят да има промяна на изборните правила, така че да избират мажоритарно своите народни представители, да знаят кой ги представлява и да очакват тази равносметка и от тях, и то в конкретика.

Вие направихте опит и сега да отговорите и да задоволите очакванията на хората. Например по отношение на референдума.

Нашият опит беше повод първо да се отговори на общественото очакване, което е безспорно и то е заявено. Но не на последно място е предизвикателство към политиците и към политическите партии да преосмислят концепциите си и да се вслушат в гласа на тези, които са техните работодатели. Факт, не успяхме. Единствено ГЕРБ, въпреки че беше най–голямата парламентарна група, но единствена, подкрепи решенията на референдума и то не еднократно. Първо с проекторешение, което предложихме на парламента и не беше одобрено, а в последствие и със собствен законопроект, който беше бламиран в правната комисия и така не стигна до разглеждане в пленарна зала. Аз мисля, че това ще бъде оценено не като наш позитив толкова, колкото като негатив за всички останали и ако всички други колеги не си вземат поука и не потърсят начин да променят нещата, така че да отговорят на обществените очаквания, струва ми се, че ще е трудно да убедят нашите сънародници, че заслужават именно тяхното одобрение.

Сигурно е имало и други неща, които не сме свършили в рамките на този мандат. Понякога това се е случвало, защото управлявахме в коалиционно правителство, понякога, защото нашите партньори, на които разчитахме и които ние винаги сме подкрепяли са отсъствали, са били опозиция и ред други причини – или техните политически възгледи и предкампанийна риторика не са им позволявали всъщност да отговорят и на обществените очаквания и на нашите очаквания като партньори в едно общо управление за една обща споделена отговорност. Надявам се, че сега в тези близо 50 дни българите ще могат да получат отговор на много от своите въпроси в различните политически програми.

Какво да очакваме от ГЕРБ сега?

Ние от ГЕРБ съвсем скоро ще представим нашата политическа програма с най-важните й акценти като за нас всичко направено досега е от изключително значение, защото ние успяхме да работим за една добра инфраструктура, за изграждане на нова такава, за по-добри условия и в училищата, и в детските градини, и в болниците, за една по-добра градска среда, за равен старт и икономически растеж на малките и средните предприятия, за изключително ниски нива на безработица – 8%, едно от най – ниските нива в Европа, за международно признание, за сигурност на държавата ни. Тези неща не бива да бъдат отричани.

Сега нашият акцент ще бъде върху грижата за хората, върху достъпно и ефективно здравеопазване, върху усилия за образована и грамотна нация, върху икономически растеж, върху условия за по-добър бизнес и върху преодоляване на административни тежести. Акцент ще бъде и социалната политика в нашата програма, но бързам да кажа, че ние ще предложим изпълнима, кратка и прагматична и истинска програма, която сигурно ще получи и коментар, и одобрение, сигурно и критики от опозицията. Залагаме отново на истината. Няма да подведем хората, които ни гласуват доверие и това, което е написано в предизборната ни програма, ще бъде факт.

Очаквате ли компроматна война?

Посланията, които ние ще отправяме, не само чрез програмата си, но и чрез постоянните срещи, ще бъдат различни. Но те няма да са извинения, няма да са оправдания, няма да са компроматна война. Ние черен ПР не ползваме. Ние отдавна сме доказали за всички тези десет години в политиката, че сме позитивни хора. Никога не сме злоупотребявали с възможностите, които ни е дала властта. Мисля, че този път ще бъде кампания в подобен стил – очи в очи с нашите избиратели, разясняване на нашите приоритети. Българите са изключително разумни хора, те са и много толерантни, но могат да разчетат и популизма в посланията на някого, могат да оценят и направеното досега в нашето правителство и от нашето мнозинство в предходните два мандата. Надявам се, че няма да забравят и стореното от други.

Няма нужда да припомняме всичко това, което се е случило, защото то се случваше само до преди две години. Не вярвам паметта на българина да е толкова къса, напротив. Само вчера ( бел.ред. 1.02.2017 г.) отбелязахме един ден на почит към жертвите на комунистическия режим, жертвите на народния съд. Това все още е рана за България, това не се е забравило. Затова имам надежда, че хората, когато избират и мислят и за послание и за възможности и капацитет на тези, които ги управляват, ще си спомнят.