)
Какво е това? Карикатурен авторитаризъм, който доскоро беше материал за сатира, спомен от миналото, част от научната фантастика за анти-утопичното бъдеще.
Последвайте канала на
Какво е това? Карикатурен авторитаризъм, който доскоро беше материал за сатира, спомен от миналото, част от научната фантастика за анти-утопичното бъдеще.
Последвайте канала на
Ерик Айдъл е легенда в комедията. Той е един от създателите на „Монти Пайтън“, а „Монти Пайтън“ са създатели на толкова много неща в комедията, че е трудно да намерите някой съвременен представител на жанра, който да не е взел нещо от тях. Абсолютни първопроходци. Но по-важното конкретно в този случай е да запомните, че Айдъл и Пайтъните имат много, много, много добро усещане за абсурдизма в света; той е част от работата им вече 6 десетилетия.
Ерик Айдъл е на 82 години и много би искал да се наслаждава на живота си и свободното си време, да работи, колкото може и да изживее каквото Господ му е отредил да си доживее, но вместо това му се налага да се сблъсква с проблеми, които се предполагаше, че трябва да са приключили на Запад със смъртта на Хитлер и на Изток – със смъртта на СССР, но, уви…
Ерик Айдъл говори открито за комици, които биват спирани по границите на САЩ, за да им проверяват телефоните (?!?!?!?). Митническите власти им ровят в телефоните, за да видят дали са публикували нещо в социалните медии срещу Тръмп или тръмпистите.
А сега? „Ако не им харесат снимките на Тръмп в телефона ти“, казва Айдъл, „просто не те пускат“. Комедията явно трябва да преговаря с униформените по контролно-пропускателните пунктове.
Дори в мрачните дни на Средновековието, когато хората са губели живота си заради дреболии като кражбата на един комат хляб или заради критика към краля…
… единствените, които са можели да казват истината безнаказано, са били шутовете. Дори са се подигравали на кралете безнаказано.
Днес на шутовете им проверяват телефоните – дали са били послушни към крал Доналд I Смрадливий, известен като Краля Слънце („Слънце“, щото всичко около него вехне, като оставено на слънце).
И така…
… докато на комиците им проверяват телефоните за „лошо“ и „непослушно“ съдържание, Джей Ди Ванс поучава Европа за „свободата на словото“, ако помните. И по-точно, за свободата на AfD в Германия например; партия, пропита от етнонационализъм, исторически ревизионизъм и открита симпатия към Русия на Владимир Путин. В главата на Ванс Европа е цензорът. Проблемът му явно не е фашизмът, а че понякога на фашистите им се казва „не“.
В същото време Илон Мъск, любимият техно-месия на MAGA, активно усилва фалшивите истории (в главите на всички, достатъчно осакатени от живота, че да му обръщат внимание) за това как имигранти „превземат“ Европа, нагнетява социално напрежение в Германия и Обединеното кралство и представя демократичните правителства като нелегитимни пречки пред някакво въображаемо цивилизационно разчистване на сметки.
Риториката му е добре позната: институциите, които защитават гражданите си от приказките на фашистите, се представят като врагове (и… иронично: „фашисти“), а „свободата на словото“ се свежда до правото да дестабилизираш. За него зигхайлването е „свобода на словото“. Той нарича „фашисти“ европейските институции, които разследват машинката му за детско п*рно – чатботът Грок. Историята е, че изкуственият интелект Грок (на Илон Мъск) има функция, която потребители използват, за да създават ГОЛИ AI изображения и видеа на малолетни и деца.
И според ***олизците на Илон това било свобода на словото, щото това нали не са истински образи.
И докато Европа се бори със зигхайлващият защитник на детското п*рно, неговите човешки марионетки ни обясняват как тази защита била фашизъм.
А после плюнчат клавиатурата, за да ни обяснят, че убийството на 37-годишна майка в Минесота е законна самозащита, защото някакъв си, дето се представя за полицай, се почувствал май малко застрашен от нея.
А после казват, че убийството на полицаи на 6 януари 2021 г. във Вашингтон било патриотизъм. Защото убийците са MAGAти. Демек, техни хора. Безгрешни. Споровете винаги завършват с безсилие и псувни. Те толкова си могат.
После се захващат да ти казват (това – малко след като са ти дръпнали цяла лекция за правото на свободно слово на фашистите) как е абсолютно правилно властите да проверяват телефоните по границата и който е писал лошо по адрес на Тръмп, да не се пуска в САЩ, щото „щом мрази президента, няма място в страната ни“.
. . . . . . .
_________________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
А сега Доналд I Смрадливий настоява иранците да се надигнат срещу своя тираничен режим и говори пламенно за свободата по света, докато в същото време негови федерални имиграционни агенти убиват американци по американските улици.
Не ме разбирайте погрешно – това, което правят иранците, е невероятно и може би едно от най-великите неща, на които сме били и ще бъдем свидетели през живота си. Фактът, че имат тази смелост да се изправят срещу режима на фанатичните аятоласи, много от тях да платят с живота си и въпреки това народът да продължи битката си, е доказателство за силата на човешкия дух. Свалям им шапка!
Но не мисля, че Оранжевия памперсоносител има право да им говори и да ги надъхва да се борят с режима с цената на живота си, докато той убива американци в Америка за това, че протестират срещу него и неговия смрадлив режим.
Тръмп настояваше, че е президент на мира, човек, който „няма да започва войни“. И въпреки това той е навсякъде: във Венецуела, където говори открито за надзор върху петрола на друга държава; протяга грабливи лепкави пръстчета към Гренландия, където си играе с идеята за анексия; бърка в сърцето на НАТО и заплашва да го убие.
А единственият начин да вземе Нобеловата награда, която му е фикс идея, е да изнуди сегашната притежателка да му я даде. Както и прави.
Тръмп е карикатура на диктатор (по един български класик, дето обърна палачинката преди време). Но то, като се замислиш, всеки диктатор е карикатура, която е набрала достатъчно власт и сила, за да почне да си избива комплексите. Хитлер е бил дребен, недоправен, некадърен художник, а Гьобелс е бил некадърен и неуспял писател.
За Кимовете в Северна Корея няма смисъл изобщо да повдигаме темата… как може толкова смешни хора да са толкова кръвожадни.
Те са такива. Затова си мисля, че е хубаво да оставим смешните хора в комедията и да не им пречим да си я правят. В политиката е хубаво да има скучни хора, които скучно да си вършат работата и то толкова добре, че да не ни се налага да ги следим. А не през 5 минути да проверяваме Фейса, за да видим каква колосална тъпотия пак са сътворили. Искам да кажа: в България също идват избори. Мислете и гласувайте за скучни хора, които вършат работа, а не за кресливи хора, които ви „забавляват“.