И с черешите като с хляба и меда: големите чужди вериги внасят отвън, българската продукция остава непродадена

Районът на Кюстендил е известен с черешопроизводството си. Там са концентрирани големи площи с овошки, но парадоксалното е, че именно голямото количество продукция изиграва лоша шега на земеделците там. 

„Овощните градини в Кюстендилския край са прекалено много, бълва се много продукция, която няма реализация. Вариантът е да се изграждат преработвателни предприятия", споделя Димитър Димитров, агроном по образование, който отглежда 20 дка с череши, като това е съпътстващ бизнес на основната му работа – той е фитосанитарен инспектор на граничен пункт „Капитан Андреево“.

Земеделецът препоръчва държавата да ограничи създаването на овощни градини, от които се изкарва една и съща продукция. Пазарът е наводнен с череша и слива – именно затова е трудна реализацията им.

Проблемът е с големите чужди вериги, които предпочитат вноса и българските плодове остават непродадени. По думите му трябва да се насърчава засаждането на нови овощни градини с плодове, които липсват на пазара и биха се реализирали по-лесно – като круша, например. 

Рецепта за български хляб от д-р Огнян Боюклиев: Разберете - трябва да произвеждаме българско брашно от българско зърно!

„Бих развил стопанството, ако ми е гарантиран пазарът. Работната ръка също е проблем. При преработката нещата се случват механизирано, което елиминира работната ръка. Трябва да се направят кооперации между земеделските производители, за да реализираме заедно продукцията", каза още Димитров.

Производителят на мед Фатме Наим: Колегите са отчаяни, държавата се подигра с нас

В началото искал да реализира черешите за прясна консумация, но впоследствие преминава към реализация за преработка в Италия.

Последвайте канала на