Градското земеделие се нуждае от регулация, за да се развива

Вертикални градини, био земеделие, засадени по покривите растения – това е световна тенденция във все по–гъсто населените градове са световна тенденция. Архитекти и урбанисти са единодушни, че тези пространства ще оформят облика на градовете в бъдещето.

В София няма вертикални градини, покривите не се ползват масово за земеделие, а градското земеделие в междублоковите пространства тепърва прохожда.

Александър Николов от Института по минералогия в БАН разказва пред БНР за плановете да има експериментална градина. Там той иска да изследва влиянието на градската среда върху растенията. Александър ще отглежда растенията върху зеолит.

Опитите през 80-те години на миналия век били толкова успешни, че дори на космическата станция „Мир“ преди години са били отгледани растения върху български зеолит. „Част от градината ще бъде без почва, а в други части на градината ще има смес – обикновена почва, градска почва, със зеолит. Тук има едно допълнително свойство на зеолита. В случая, ако има градска почва, замърсена с мед, кадмий, никел, олово, зеолитът ще може да го задържи в своята структура и няма да отиде в растенията и в хората.“

По-строг контрол за училищното хранене

Николов пояснява, че искат да разработят методики всеки човек да може да изследва почва, като се носят части от нея в института. „Ние искаме да помагаме на хората да се развива градското земеделие цялостно. Рано или късно ще се развие. Това е световна тенденция, която се наблюдава вече и в България“, коментира той.

Една случила се идея за градска градина в междублоковото пространство показва Наташа. В столичен квартал тя и още 20-тина съмишленици се грижат за място, което допреди време било паркинг. Споделя, че идеята се е реализирала много трудно, защото в градоустройствените планове градско земеделие не съществува. Така ентусиастите, развиващи градината, плащат като за търговски обект.

„Няма разлика дали имаш ресторант или градина. Плащаш същото на общината, а не би трябвало да е така, защото ние създаваме зеленина“, разказва Наташа.

„Общините, като имат едно място, е много трудно да ти го дадат за градско земеделие, защото то не е уредено по някакъв начин. Нямаме традиции в това нещо.“

Наташа прекарала дълги години в Холандия. „В края на Амстердам, до река Амстел има една голяма градина, в която всички училища на Амстердам имат място. Всеки ученик ходи там и си отглежда зеленчуци. В рамките на всеки град има по няколко такива градини.“

Впечатленията на Наташа сочат, че хората в Холандия смятат градското земеделие за една от най-креативните професии. Тя е оптимист за бъдещето на градското земеделие. „Аз имам един холандски внук, който не яде никакви зеленчуци. Единственото, което яде е като му отскубна тук един морков, той може да го изяде и с пръстта.

Засадиха 1 милион китки в Пловдив

“Една част от хората, които са съмишленици на Наталия, са с малки деца и държат да ги учат да се хранят здравословно и да прекарват време навън. Другата част пък работят постоянно на бюро и професиите им са свързани със стрес, затова идват в градината да релаксират. Наташа откроява един парадокс – в момента подобни градини могат да си позволят все хора с по-високи доходи, а всъщност именно хората с по-ниски доходи имат много по-голяма нужда от подобно предприятие.

Коментари

  1. 2019.11.21 | 14:12

    Нивите и селата пустеят. Да идат там да ги обработват. Но не - предпочитат да взимат чиновническите заплати и да са земеделци само за да са интересни.

  1. 1

Напиши коментар

Спорт

още

Водещи новини

още

Още новини

още

Земеделие

още

Анкета

Кое място ще посетите първо след разхлабването на мерките?

Кое място ще посетите първо след разхлабването на мерките?

Избрано от Интернет