Популацията от калкан в български води е стабилна, черната мида "избяга" на дълбоко

Популацията от калкан в българската зона на Черно море има тенденция към стабилизиране през последните 2-3 годиниказа директорът на варненския Институт по рибни ресурси към Селскостопанската академия доц. Елица Петрова, цитирана от БТА.

Според изследванията на учените биомасата е между 900 и 1000 тона. Това са стабилни стойности, но не може да се каже, че има тенденция за подобряване на запасите, тъй като количествата остават с пъти по-ниски спрямо регистрираните в края на 70-те години, обясни Петрова.

Институтът по рибни ресурси отговаря за оценката на запасите от калкан от 2014 г. Първоначално изследванията се провеждат през есенно-зимния период, но по-късно се извършват два пъти годишно - през пролетта и есента. Проучванията обхващат района пред целия български бряг, обясни Петрова.

Тя уточни, че видът се оценява като преексплоатиран. Много е важно да се прецизира периодът на забрана за улов на калкан. В Черно море промишлените видове риби поначало са ограничен брой и техните запаси са намалели, каза още Петрова.

Тя уточни, че снижаването на популациите е обща тенденция в Световния океан. Двете основни причини за това са замърсяването и свръхексплоатацията на ресурсите, отчитат учените. Специално за Черно море преодоляването на проблемите зависи не само от поведението на България и Румъния като членове на ЕС, а на всички крайбрежни държави, посочи Петрова.

Тя припомни, че вече е приета декларация, според която страните се задължават заедно да вземат мерки за управление на промишлените видове риба. Тепърва обаче ще се постига синхронизация в действията на отделните държави и ще се налагат едни и същи мерки, за да се опази морето и неговия ресурс. За мен като учен, е много важно да се прецизира и самият период на забрана за улов на калкан, посочи Петрова.

По думите й е необходима по-гъвкава политика за опазване и възстановяване на запаса на вида.

Институтът по рибни ресурси имаше допълнителна задача да оцени какъв е уловът на дънни видове при рапанолова, разказа още Петрова. Акцент при изследванията са били калканът и акулата. В периода от април до октомври миналата година варненските учени са излизали на море и са обработили информация от общо 104 трала. Данните сочат, че средно за изследвания период, инцидентните улови от калкан при дънно тралиране и рапаноулов достигат 0,3 процента от теглото на общия улов, обясни Петрова.

Институтът продължава да работи активно и върху определяне на количествата на рапаните и черната мида в нашите води. За учените това са два елемента от една екологична система и балансът между тях е много крехък. Рапаните са инвазивен вид за Черно море, но вече са промишлен ресурс, обясни Петрова.

И допълни, че около охлювите основните проблеми са два - те се хранят с черната мида, която е естествен филтратор на морето, и при тралирането се руши дъното и се нарушават дънните ценози. Последните изследвания, направени от варненските учени, са обхванали района от Албена до Созопол, между 20 и 45 метра дълбочина. В зоната до 35 метра се наблюдават намалени количества и на двата вида, както и издребняване размера на рапаните в сравнение с изследванията през 2013 г., посочи Петрова.

Тя уточни, че по време на проучванията са установени между 40 и 50 килограма рапани в трал. Най-големи количества охлюви са засечени в районите между Албена и Балчик и южно от нос Емине до Созопол. Мнението на учените е, че след 35 метра дълбочина температурата е основният ограничител за разпространението на рапаните. Това обаче тепърва трябва да се докаже. В момента е ясно, че след тази дълбочина охлюви няма, а популацията от черна мида е сравнително стабилна. При изследванията след 35-я метър има улов на черна мида между 200 и 400 килограма в трал, обясни Петрова.

Според нея това е доказателство, че двата вида заемат различни пространствени ниши. За да има улови през следващите години, мерките трябва да бъдат взети сега Макар че този тип изследвания са скъпи, е редно те да се правят всяка година, посочи Петрова. Тя разказа, че институтът вече разполага със специализиран софтуер, който позволява да се моделират екологични процеси, да се разиграват различни сценарии и симулации. По този начин учените могат да разберат, ако бъдат определени зони, в които да се забрани тралирането, каква ще бъде динамиката за избран период от примерно три години, с какъв темп ще се възстановят мидите. Моделирането е актуален метод на изследване и прогнозиране на бъдещите тенденции, но институтът предлага различни мерки за управление на вида още от 90-те години на миналия век, каза Петрова.

Според нея е особено важно при избор на конкретни мерки, решенията да се съгласуват между всички заинтересовани страни - учени, риболовният бранш, еколози, контролни органи. За да има улови през следващите години, мерките трябва да бъдат взети сега, бе категорична Петрова.

На въпроса дали при изследванията през тази година са засечени нови "пришълци" от Средиземно или други морета, Петрова отговори отрицателно. Последните масово застъпени "новопристигнали" остават два вида ктенофори и нов микроскопичeн зоопланктон. Проблемът с ктенофорите е свързан най-вече с конкуренцията за храна с планктоноядните видове риба. Интензивният морски транспорт и изхвърлянето на баластни води от корабите позволяват навлизане на нови видове в Черно море, които могат да повлияват върху биоразнообразието, но въпросът е кой от тях може да оцелее и да се адаптира в нашето море, обобщи Петрова.

Последвайте канала на