Българските домати и зелки отиват в историята

Родните домати и зелки са на път да отидат в историята заради промените в климата. Ако не се научим да напояваме ниви и градини, и последните БГ зеленчуци скоро ще изчезнат от трапезата ни, предупреждават учените от Националния институт по хидрология и метеорология към БАН, които изследват процесите на глобалното затопляне.

От всички площи, които подлежат на напояване, през 2000 г. са поливани едва 5,7% на сто от тях. Климатът в страната обаче непрекъснато се променя, става по-топъл и сух и ако искаме земеделие, трябва да увеличим драстично поливните площи, твърдят учените.

Само преди седмица еколозите признаха, че вместо с очакваните 2 градуса до 2020 г. температурата ще се вдигне почти двойно - с 4 градуса. Това ще намали реколтата от слънчоглед поне с 30%, изчисли проф. Веселин Александров от НИМХ. Неправителствените екологични организации вече предупредиха, че още сега есенниците могат да се окажат почти изгубени заради изключително сухите лято и есен, както и необичайните студове през ноември. Тогава средната температура достигна 2,9 градуса, докато през миналата година надхвърли 10-те, твърди шефът на НИМХ доц. Георги Корчев. Догодина най-вероятно страната ни ще бъде изправена пред зърнена криза заради всички аномалии на времето, коментира и Борислав Сандов от “Коалиция за климата”. Според него по-сушав ноември от тазгодишния българската метеорология не помни.

През 2011 г. земеделците бяха изправени пред едно от най-сериозните изпитания, които природата им е поднасяла досега. Тютюневата реколта беше наполовина от обичайната. Сеитбата също беше много затруднена, защото три месеца не капна капка дъжд и земята беше прекалено суха, за да се оре, твърди проф. Александров. Фермерите масово чупеха скъпата техника заради коравата почва. Но промените в климата тепърва се ускоряват, отчитат учените.

Огромна част от Дунавската равнина и почти цялото Черноморие ще страдат от суша още през 2021 г. показва анализът на БАН. Според оптимистичния сценарий след 10 г. под 500 мм валежи ще падат годишно в района между Лом и Козлодуй, Оряхово и Никопол. В Североизточна България ще бъдат засегнати Тервел, Крушаре, Каварна и Шабла. Малко вода ще пълни резервоарите на Несебър и Поморие. В Югозападна България по-малко дъждове ще падат в Драгоман, Ковачевци, Кюстендил и общините в Струмската долина, както и в Софийското поле. Сред потенциално засегнатите от сушата ще са и земите около Пловдив, Пазарджик, Стамболийски и Съединение. Това автоматично означава, че повърхностните води, на които ние толкова много разчитаме, ще намалеят чувствително. След още 10 години - през 2035 г., количеството валежи по тези места ще спадне до 450 мм годишно и проблемът ще се изостри още повече. Все пак добрата новина според НИМХ е, че вода ще има достатъчно дори в изброените уязвими зони. Лошата е, че причината да не ни стига и в момента е липсата на инфраструктура и доброто й стопанисване.

Коментари

  1. 2015.04.28 | 10:34

    Простат истина : след ерата на проклетия комунизъм , няма построено нито едно иригациооно поливно съоражение . А всичко старо е изоставено и унищожено , за какви валежи говорим тука . Може ли в 20 век да , разчитаме на валежите при толкова подпочвени води . Все едно сме в първобитно общинния строй макар ,че още древните шумшри и египтяни са имали такива напоителни системи , преди повече от 6000 години !!! Не напразна е поговорката "Вода зази жаден ходи" . Аман от тъпизми в тая държава , но те явно нямат свършване . Не е лошо правителството да се замисли за това щото хляба може да се кара и по селски пътища . Ако го има .

  2. 2015.04.28 | 10:34

    пак ламтят за пари и помощи

  1. 1

Напиши коментар

Земеделие

още

Анкета

Пречи ли лошото време на реколтата тази година?

Пречи ли лошото време на реколтата тази година?

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?