Румъния е с най-висока цена на електроенергията спрямо покупателната способност

Румъния е страната в Европейския съюз с най-висока цена на електроенергията спрямо покупателната способност. Това съобщава Диджи24, като се позовава на най-новия доклад на Сметната палата. 

Според заключенията в документа от 55 страници, Румъния има най-високото увеличение на цената на електроенергията на ниво ЕС през втората половина на 2022 г. (+112,35%). От 2019 г. Румъния се е превърнала в нетен вносител на електроенергия, а търговският баланс регистрира дефицит от 735,8 милиона евро в този сектор в периода 2019-2021 г. 

В навечерието на Новата година битовото потребление е достигнало почти 3400 мегавата

“Румъния си е поставила за цел през 2022 г. да увеличи капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници с 1816 MW, но целта е изпълнена едва на 0,64 процента. През последните шест години са въведени в експлоатация само две нови мощности за производство на електроенергия, базирани на възобновяеми източници, с инсталирана мощност от едва 15,56 MW. Средните единични разходи, регистрирани от румънските производители на електроенергия от възобновяеми източници, регистрират значителни увеличения, въпреки че в световен мащаб има тенденция към намаляване”, се казва още в доклада на Сметната палата, цитиран от Диджи24.

От оповестената информация става ясно, че през юни 2023 г. Румъния е изпаднала от класацията на Индекса за привлекателност на страната с възобновяема енергия (RECAI), която включва 40-те най-атрактивни държави от гледна точка на инвестиции в енергийния сектор. Потреблението на електроенергия, отчетено на национално ниво, намалява с 6,32% (главно чрез намаляване на потреблението).

Сред констатациите в доклада е и че Румъния няма национална енергийна стратегия - основен документ, чрез който се определят целите на сектора в средносрочен и дългосрочен план и начините за постигането им.

“Румъния няма национална енергийна стратегия повече от три години. В момента енергийната стратегия не е одобрена съгласно закона, въпреки че в периода 2016-2018 г. на ниво Министерство на енергетиката бяха направени разходи от над 2 милиона леи за специализирани консултантски услуги, за да се разработи този стратегически документ”, посочва Сметната палата.

1,62 милиарда евро е предвидено да бъдат отпуснати по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост в енергийния сектор, като периодът на изпълнение е до август 2026 г. През 2022 г. Министерството на енергетиката е отделило част от парите, идващи от Брюксел, по-точно 457,7 милиона евро, за инвестиционен план в енергийни проекти. Специалистите от Сметната палата обаче са установили, че има значително забавяне при подбора и оценката на проектите, кандидатствали за европейски пари, така че през юли 2023 г., т.е. година по-късно, от подадените 723 проекта, само 171 са приети за предварително сключване, предаде БТА.

„В същото време се установи, че сред критериите по схемата за държавна помощ, които са в основата на избора на инвестиционни проекти, не е включен този за местоположението на бъдещи мощности за производство на енергия. Това беше необходимо, като се има предвид наличният капацитет за присъединяване към електропреносната мрежа, тъй като в района на Добруджа и в Банат към момента не могат да бъдат инсталирани нови производствени мощности“, пишат от Сметната палата. 

Специалистите предупреждават за риск от загуба на средства. 

„Предвид настоящия темп на изпълнение на мярката, както и факта, че остава само една година до крайния срок за монтаж и въвеждане в експлоатация на обектите, съществува риск от неизпълнение на проектите до второто тримесечие на 2024 г. и загубата на средства”, отбелязват експертите. 

Последвайте канала на