10 любопитни факта за швейцарските банки

1. Началото

Първите швейцарски банки са създадени през XVIII век с помощта на капиталите, които швейцарските наемници връщат у дома след военната си служба. Швейцарските бойци се превръщат в едни от най-търсените попълнения в европейските армии още от XV век, а европейските владетели са склонни да им плащат щедро, за да си осигурят техните услуги. Това пък се оказва сериозен източник на приходи за швейцарските кантони.

Най-старата банка в Швейцария Wegelin & Co. е създадена през 1741 година от търговеца на коприна Каспар Жили. Основната й дейност тогава е свързана с издаването на банкови гаранции и обслужване на разплащанията при търговията с текстил и коприна.

2. Банковата тайна - ключът към успеха

Швейцария се превръща в удобна локация за европейските капитали заради законодателството, което гарантира банковата тайна. Историята му всъщност предхожда тази на самите швейцарски банки и започва с решение на Великия съвет на Женева (основният законодателен орган на женевския кантон) от 1715 година, което забранява разкриването на информация за представителите на аристокрацията.

За да избегнат ограниченията на протестантската банкова система, френските католически крале започват да си отварят сметки в Женева. След Великата френска революция към страната се насочват и представителите на аристокрацията, които се страхуват от произвола на републиканците и се стремят да запазят своите богатства. През 80-те години на XVIII век швейцарските банки започват да издават и гаранции върху депозитите, което допринася за утвърждаването на репутацията им на надеждни финансови убежища.

3. Швейцарският неутралитет

През 1815 година Виенският конгрес формално урежда гаранциите за неутралитета на Швейцария, с което отваря пътя за превръщането ѝ в световна финансова сила. Швейцарската федерация на кантоните е създадена през 1848 година, а управлението, базирано върху принципите на директната демокрация и референдумите, допринася за политическата стабилност, необходима за създаването на мощна банкова система и поддържането на банковата тайна.

Планинският терен на страната пък се оказва изключително подходящ за изграждането на големи и труднодостъпни подземни хранилища за съхранение на злато, диаманти и всякакви други ценности.

4. Превръщането в "данъчен рай"

В началото на XX век швейцарските банкери продължават активно да "рекламират" страната си като сигурна дестинация за съхранение на международните капитали. Засилването на политическата несигурност в годините на Първата световна война води до нова вълна от финансови средства, които се насочват към неутралната Швейцария.

Европейските правителства започват драстично да увеличават данъците, за да финансират военните си кампании, а по-заможните им граждани местят авоарите си в швейцарските банки, за да избегнат данъчното облагане. Френските капитали се насочват основно към Женева, италианските - към Лугано, а немските - към Цюрих.

Останалите факти прочети тук.

Последвайте канала на