Искров: БНБ издържа тежък стрес тест

Банките заслужават поздравления за положителните резултати, които секторът постигна на фона на една твърде неблагоприятна пазарна, медийна и политическа среда през 2014 г. Едновременно с това нека използваме равносметката за отиващата си година като отправна точка за размисъл за предизвикателствата, които може би ни предстоят. Това каза шефът на БНБ Иван Искров в реч пред Асоциацията на банките, пише "Труд".

Отминаващата година се оказа една от най-трудните за банковата система на България от времето на голямата криза през 1996-1997 г. досега. Причините за това бяха няколко, като условно бих ги разделил на две групи.

В първата група попадат всички онези предизвикателства през 2014 г., които съвсем не бяха неочаквани. Например оправдаха се прогнозите, че и тази година няма да има ускорение на икономическия растеж в страната. Това възпрепятстваше едно по-осезаемо подобрение в качеството на банковите активи. Съответно търсенето на кредити от предприятия и домакинства остана слабо. Така за поредна година рентабилността на банките бе потисната, а възможностите им за доход от кредитиране, т.е. от основната им дейност, останаха ограничени.

Очаквани бяха и задачите, свързани с въвеждането в българското законодателство на Директивата за капиталовите изисквания и Регламента за капиталовите изисквания, приети през 2013 г. от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Миналата година по това време в моето изявление пред вас определих това като своеобразна "надзорна революци" и най-голямата еднократна промяна в нашата надзорна рамка през последните повече от 15 г.

В началото на годината бяха приети изменения в Закона за кредитните институции и в подзаконовата нормативна база, включително като отпаднаха няколко ключови наредби на БНБ, сред които и Наредба №9, която уреждаше специфичните провизии за кредитен риск. На мястото на заделените преди това специфични провизии банките извършиха допълнителни счетоводни провизии по Международните стандарти за финансова отчетност, които намалиха балансовата стойност на кредитите с просрочие над 90 дни.

Във втората група предизвикателства, с които несъмнено ще бъде запомнена 2014 г., са онези събития, които подложиха на изпитания самата устойчивост на банковата .система Стигна се и дотам, че в публичното пространство бяха повдигнати въпроси за ефективността на БНБ и в частност на упражнявания досега банков надзор.

Въпросните събития започнаха с острата ликвидна атака срещу няколко банки в средата на годината. 2014 г. ще остане в историята и с разкритите през втората половина на годината огромни злоупотреби със средства на вложителите, порочни практики в управлението и нарушения на регулациите в четвъртата по големина банка в страната - "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ).

Казусът КТБ в крайна сметка приключи с щастлив край за вложителите с гарантирани депозити там.

Банковият сектор в България обаче имаше голямото предимство да посрещне кризисните моменти подготвен и в отлична кондиция - точно така, както успя да посрещне и глобалната криза преди няколко години. Банките ни бяха успели да натрупат високи ликвидни и капиталови буфери благодарение на доброто си управление и целенасочената консервативна политика на БНБ през годините. Наличните буфери плюс предприетите от юни досега допълнителни мерки както от БНБ и правителството, така и от банките спомогнаха да бъде съхранена банковата и общата финансова стабилност в страната. Така кризата в КТБ остана изолиран случай и не засегна функционирането на останалата част от банковия сектор.

Доказателство за това е поведението на вложителите, които продължиха да поверяват своите спестявания на банките въпреки на моменти безотговорното публично говорене спрямо банковия сектор и неспиращите публични атаки срещу БНБ. Само депозитите на домакинствата нараснаха с 2,8 млрд. лева (7,8%) на годишна база до октомври, като тези депозити вече надхвърлят размера от май. Това ясно говори за възстановеното доверие в системата.

Освен това банковата система е на път да приключи годината с отлични показатели за капиталова адекватност и ликвидност.

Всички тези показатели и резултати са особено удовлетворяващи, защото са постигнати през една толкова трудна година! В същото време обаче никой не си прави илюзиите, че трудностите и изпитанията пред банките у нас са приключили. Защото най-вероятно и през 2015 г. банковата общност ще работи в нелека бизнес среда, в която не изключвам да има нови опити за удари върху сектора, мотивирани от преплитащи се икономически, политически и медийни интереси.

През 2015 г. се очаква все по-голямо навлизане в банковата практика и на единните европейски правила за осъществяване на банков надзор. Предстои да бъдат въведени многобройни технически стандарти на Европейската комисия, разработени от Европейския банков орган (ЕБО). В процеса на надзор върху дъщерните поделения на банки от еврозоната БНБ активно ще си сътрудничи със стартиралия през ноември 2014 г. Единен надзорен механизъм (ЕНМ).

Не на последно място по значение бих искал да съобщя и за намерението на БНБ да инициира преглед на качеството на активите в цялата банкова система, който ще покрие всички банки, опериращи в България. Това би било и ключово изискване, ако правителството на даден етап инициира разговор с ЕЦБ за присъединяване към ЕНМ.

Методологията на този преглед ще стъпи върху най-високите стандарти, вече изработени и приложени от ЕЦБ в приключилия неотдавна преглед на качеството на активите на най-големите банки в еврозоната във връзка с преминаването им към ЕНМ. Този преглед ще бъде извършен с помощта на независим външен консултант.

Отминалата 2014 г., за съжаление, ще бъде запомнена и с яростния публичен натиск срещу БНБ. Централната банка беше подложена на систематични и дирижирани атаки, зад които прозираха тесни корпоративни интереси и партийни зависимости. Такива фокусирани, мощни и продължителни атаки срещу централната банка са без аналог в съвременните развити общества и със сигурност са далече от европейските норми. Вече започват да стават публично известни подробности за това кой е плащал за тези атаки и чии пари са похарчени за това. Не е изключено тепърва да излязат още и по-интересни подробности. Тогава, надявам се, вече и за най-широката публика ще стане ясно кой всъщност е защитавал обществения интерес и кой е работил срещу него.

 

Последвайте канала на