България има неизползван капацитет, с който може да повиши доходите на населението

През последните дни около усиленото обсъждане за актуализация на бюджета на страната, се заговори и за нивата на държавен дълг. Основният въпрос е трябва ли той да бъде увеличаван или не и какви са последствията? По същество държавните заеми са метод за набиране на неданъчни приходи. Чрез заемите държавата покрива част от своите разходи, които формират бюджетния дефицит или инвестиции в техническа инфраструктура и подкрепа за бизнеса. 

В своите публични дискусии политиците често определят увеличаването на държавния дълг като нещо лошо и поставят акцент върху това, че взетите от държавата пари ще трябва да бъдат връщани от всички данъкоплатци. Това обаче е по-скоро популистка теза, която се заема основно от непрофесионалистите в областта и се изпуска една много съществена част от цялата картина. А тя е предназначението на тези средства и ползите, които те биха имали както за икономиката, така и за обществото като цяло.

Нивата на държавен дълг са в пряка зависимост с цикличността в икономика. В годините на икономически застой и спад, държавният дълг расте, за да може държавата да омекоти негативните последици за бизнеса и хората. Получените средства се използват за инвестиции и подпомагане на бизнеса, с което да се запазят работните места и доходите на хората. Тези инвестиции позволяват икономиката да тръгне отново към растеж за по-кратък период от време. При стартиралия икономически подем държавата започва да генерира бюджетни излишъци, с които да погасява увеличения дълг и по този начин той намалява и се връща на старите си нива.

Разбира се прекомерната държавна задлъжнялост може да доведе до всяка страна до фалит. Ето защо на основание Договора за функционирането на Европейския съюз и Протокола относно процедурата за прекомерен дефицит са определени референтните стойности за дефицит (- 3% от БВП) и за дълг (- 60% от БВП) на държавите членки на ЕС. Тези изисквания дават възможност на страните членки на ЕС да използват допълнително финансиране за икономиките си в размер до 60% от БВП, като стойностите над тази се считат за рискови.

Графика 1. Брутен държавен дълг към БВП на страните от Европейския съюз (2013 г.)

 Източник: Евростат

В края на 2013 г. България е втора по най-малък размер на правителствения дълг, съотнесен към БВП на страната сред всички страни членки на Европейския съюз (ЕС). Дългът на страната е 18.9% при средни стойности за целия ЕС от 87.1%, а в страните от Еврозната този коефициент нараства до 92.7%.

С най-нисък процент на дълга се отличава единствено Естония като за страната той е в размер на 10%. На трето място по нисък процент на дълга се нарежда Люксембург с 23.1%. Следват Норвегия, Латвия, Румъния и Литва. Най-висока задлъжнялост са Гърция (175.1%), Италия (132.6%), Португалия (129%), Ирландия (123.7%), Кипър (111.7%) и Белгия (101.5%). При тези страни нивото на държавния дълг надхвърля общия годишен обем на БВП.

Графика 2. Брутен държавен дълг към БВП на България и средно за Европейския съюз и Еврозоната

 Източник: Евростат

Графиката ясно показва, че средните стойности на държавния дълг в ЕС и Еврозоната са надхвърлили изискваните, а всички големи икономики в Европа с едни от най-високите дългове. По този показател България може да се нарече спокойно отличникът на Европа. Това обаче има и своите негативни последствия. Страната ни все още изпитва сериозни спънки по отношение на икономическия подем. Това замразява нивата на преки чуждестранни инвестиции, а от тук и разкриването на нови работни места и ръст на доходите. Секторите, пострадали най-много от кризата се възстановяват самостоятелно, но този процес е доста по-бавен в сравнение с Германия, Великобритания, Франция или Италия, чиито държавен дълг нарасна съществено през последните 6-7 години.

Федералният резерв в САЩ разгара на икономическата криза също предпочете да увеличи дълга на страната до невиждани в цялата й история нива. Наложи се два пъти американският сенат да увеличава максималните нива на дълг на страната, за да не изпадне в технически фалит. Целта на всичко това бе държавата да успее да осигури финансова подкрепа за секторите понесли най-тежките удари от кризата като по този начин работодателите да съумеят да запазят работните места и доходите на максимално голям брой хора. Прогнозните очаквания са, че в края на 2014 г. държавният дълг на САЩ ще достигне 110% от БВП на страната, което е над 17 трилиона долара.

Графика 3. Брутен държавен дълг към БВП на България

 Източник: Евростат

В края на 90-те години България бе изпаднала с в изключително тежка икономическа криза, което значително увеличи държавния дълг. В годините на икономически подем след 2000 г. дългът на страната започна да намалява като през 2008 г. той достигна до 13.7% от БВП. През най-тежките години на последната криза държавният дълг се увеличава с едва 5 процентни пункта, докато средният ръст за ЕС и Еврозоната е с над 20 пункта. Към края на 2013 г. държавният дълг на България е на ниво от 18.9% от БВП, което е значително под референтните стойности от 60% и много под тези на най-развитите икономически страни в Европа.

Всичко това ясно показва, че България има неизползван капацитет от финансиране, което може да бъде използвано за подобряване на бизнес условията в страната и смекчаване на негативните ефекти на кризата върху обществото. Използвани в правилната посока, тези средства ще ускорят възстановяването на икономиката и връщането й към нивата на растеж от преди кризата. По този начин съществено ще се намали безработицата и ще се увеличат доходите на населението.
 

Последвайте канала на