Младите хора задлъжняват още преди да са започнали работа

Колекторските фирми, които събират дългове, уловиха нови тенденции в сферата, в която работят. Сред закъсалите със сметки и вноски българи расте броят на младежите, които отскоро са с лична карта и са потърсили услугите на компания за бързи кредити, за да си купят таблет, лаптоп, смартфон, пише в. Сега.

Досега средностатистическият длъжник е бил мъж - бизнесмен или служител, на възраст от 41 до 50 години, изтеглил заем, за да инвестира. Това стана ясно вчера на пресконференция на Асоциацията на колекторските агенции в България. Статистиката й сочи, че този нов тип длъжници са от най-трудно плащащите и вече са 15% от всички с просрочени задължения. Пенсионерите пък са най-коректните длъжници. "Искат много и бързо. Искат скъпите купони, скъпите морета, основно купуват техника от възможно най-скъпия модел. Вземат кредити в размер от 400 до 1500 лева", коментираха вчера от асоциацията. Експертите изтъкват, че преди българите са вземали кредит за печки, перални и други уреди за бита, които ще им служат дълго, а сега младите хора вземат заеми заради "статуса" си. "Желанието е да вземем сега, да консумираме, пък после ще видим как ще плащаме. Забелязваме и тенденцията пенсионери да плащат кредитите на внуците си", обясни Борислав Христов, управител на колекторска фирма. Младежите без доходи или на минимална заплата най-често стават клиенти на компаниите за бързи кредити, защото само те са склонни да им дават заеми. Лихвите на този тип кредитори са високи точно защото отпускат финансиране на рискови кандидати.

Голям проблем е и т.нар. "хроничен" длъжник. Има българи, които трябва да плащат вноски по 8-9 заема, твърдят експертите. Те влизат в спирала на задлъжняване, измъкването от която става все по-невъзможно. Въпреки тези проблеми от асоциацията твърдят, че като цяло пазарът на събиране на дългове през 2013 г. е белязан от позитивна тенденция. Според председателя на асоциацията Райна Миткова това се дължи на повишената култура на плащане, тъй като все повече хора осъзнават последиците от неплащането на сметки и вноски по кредити и лизингови договори. Очакванията за 2014 г. са българите да стават все по-платежоспособни и все по-коректни платци. От асоциацията посочват, че в първите два месеца на годината има ръст на събираемостта с около 3% в сравнение с първите месеци на предходни години.

Данните на асоциацията сочат, че възложените им дългове за събиране за 2013 г. са били 2.688 милиарда лева. От тях огромната част - 2.605 милиарда, са задължения на физически лица. Бизнесът е потърсил колекторски услуги за неплатени 19 милиона лева от местни фирми и 64 милиона от чужди контрагенти. Борчовете към банките остават най-голямото бреме за българите. Около 80% от всички задължения в България са към банки и телекоми. Оказва се, че българите изпитват най-големи затруднения да погасяват заемите, които са изтеглили през 2007-2008 г. Според Райна Миткова това е точно периодът, в който икономиката летеше, доходите растяха бързо и във всеобщата еуфория банки и клиенти лесно си "стискаха ръцете". При високата инфлация тогава обаче и лихвите бяха доста високи. А след това дойде кризата, много хора изгубиха работата си или част от доходите си и се оказа, че не могат да плащат вноските по заемите с високите лихви.

Вече има поумняване и гражданите са се дисциплинирали по отношение на дълговете си към банките, отчитат от асоциацията. Борислав Христов коментира, че хората масово плащат първо ипотеката, после всичко останало. "Всеки смята, че жилището е най-важно, докато за водата знае, че няма как да му я спрат, и е склонен да отложи плащането", обясни експертът. 60% от длъжниците просрочват сметките за вода, а 65% не бързат да се издължават за парното. Забелязва се обаче ясна негативна тенденция при вземанията на телекомите. Според Христов се е оформила една категория некоректни абонати, които натрупват неплатени сметки и после се местят при друг оператор, а след това при трети. Експертите прогнозират, че междуфирмената задлъжнялост ще започне да намалява. Но тя си остана огромен проблем - бизнесът в България дължи сума, която е равна на 200% от брутния вътрешен продукт, обясни Милена Виденова от асоциацията.
 

Последвайте канала на