Проектът на ЕС - "Човешки мозък", е готов да разкрие потенциала си през 2025 г.

  • 15 януари 2025 13:57

  • 391
  • 0
Проектът на ЕС  - "Човешки мозък", е готов да разкрие потенциала си през 2025 г.
© Getty Images, архив

Подробните карти на човешкия мозък, изработени по финансирания от ЕС проект „Човешки мозък”, са готови за широко приложение и ще започнат да разкриват своя потенциал през 2025 г.

Според проф. Катрин Амунтс, учен невролог към Университета в Дюселдорф и изследователския център Юлих в Германия, тези карти ще помогнат на учените и лекарите да откриват нови лечения за пациентите с мозъчни заболявания, пише technews.bg. 

Тя ръководи това историческо 10-годишно проучване на човешкия мозък, което създава атласа на човешкия мозък — с най-подробните създавани някога карти на областите на човешкия мозък и клетъчната им структура — и с нови разработки, които ще помогнат за използване на пълния им потенциал.

Наближава революция и в компютърните технологии: учените са близо до създаването на цифров мозък

Ето някои от нейните впечатления за проекта:

„Изкуственият интелект ни помага при изследването на мозъка. Мозъкът има 86 милиарда нервни клетки, всяка с до 10 000 връзки с други клетки, което образува невероятно сложна мрежа. Дори най-мощните съвременни компютри трудно се справят с тях”.

Учени създадоха първата в света триизмерна карта на мозък на примат

„През 2025 г. ще разполагаме с огромна изчислителна мощ, когато един от най-големите компютри с AI – JUPITER – ще започне да работи в Юлих. Съчетаването на данните и изкуствения интелект ще ни даде възможност да провеждаме виртуални експертни сценарии за ефектите на определени терапии върху мозъка”.

„Наистина искам разработените от нас мозъчни атласи да бъдат от полза за повече пациенти. Бих искала те да се превърнат в полезен инструмент за диагностика и хирургия, например за определяне на местоположението на тумора”.

„Колегите ни във Франция току-що приключиха с първото клинично изследване на хирургично лечение на епилепсия, като използваха атласите, за да прогнозират къде хирурзите биха могли да премахнат тъкан от пациентите. Хирурзите искат да премахнат възможно най-много, за да имат пациенти без пристъпи, но и колкото е възможно по-малко, за да избегнат ненужно увреждане. Сега очакваме резултатите. Тези нови разработки истински ме вълнуват. Затова учих медицина — за да помагам на хората”.

„Един пробив, който бих искала да видя, е разбирането на това как функционира мозъкът на клетъчно ниво. Познати са ни много от видовете клетки, молекулярните профили и гените им, но не и във всяка от 86-те милиарда нервни клетки. Понякога виждаме дърветата, но не виждаме гората. Надявам се, че през 2025 г. ще можем да запълним някои от пропуските в знанията си за взаимовръзките между мозъчните клетки, техните гени и заболяванията на различни нива — от клетките до мрежите и до целия мозък”.

*Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.

Последвайте канала на

Теодора Павлова
391 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Водещи новини