Ще залеят ли старите коли на Европа автокъщите у нас?

Търговци отчитат сериозен ръст на вноса на стари дизелови коли от Западна Европа към България. Заради забраните и ограниченията за каране на такива автомобили по пътищата на много градове в Западна Европа, износът им към България расте. Всяка трета стара кола от Италия, например, достига до автокъщите с коли "втора ръка" у нас. Докато търсенето на нови автомобили на дизел в Европейския съюз намалява с 18% през миналата година, у нас то се запазва.

В момента автомобилите на дизел, които се движат по пътищата в страната, са 1 210 000. На бензин карат 1 340 000 българи. По данни на търговците в Германия в автокъщите залежават около 350 000 коли на дизел със стандарт Евро 5 на стойност над 5 млрд. евро. Средно всеки автомобил престоява около 106 дни.

Доскоро дизелите бяха най-разпространените коли по пътищата на Италия. Заради ограниченията обаче дизелите минаха в категорията на най-нежеланите. Дизелът в Италия умира и това не е само италиански проблем, а европейски. От 2018 г. много региони в Италия забраниха достъпа на дизелови автомобили до центровете на градовете. Въпросът е къде отиват старите дизелови коли – в Близкия Изток, третия свят и Източна Европа, където законите не са толкова строги по отношение на замърсяването, коментира Джузепе Гамбакорта, автоексперт в Италия.

В момента 80% от вноса на коли втора ръка у нас идва от Италия. Средно за година оттам към България се изнасят около 140 000 автомобила, като 65% от тях са дизелови. Засега вратата към нас е отворена – няма механизми, по които да се ограничат тези автомобили да дойдат, каза пред Нова телевизия Цветелина Цанева от Асоциация на вносителите на автомобили.

Повечето от колите, които тръгват от Италия и Германия към автокъщите у нас, са стари – на над 10-годишна възраст. Пак стигаме до покупателната способност – едно подновяване на автопарка би коствало много средства, които за много от българите са непосилни, коментира шофьорът Антон Антонов. Заради по-ниския разход той също залага на кола с дизелов двигател. Според него замърсяването идва не толкова от вида гориво, колкото от поддръжката на автомобила. 

Около 60% от новорегистрираните коли през миналата година в България са на дизел. Само един на всеки десет автомобила е нов, а не "втора ръка". И вносителите, и производителие го потвърждават. 

Експертите не изключват и българските шофьори да спечелят от европейските забрани. Ако преди половин година автомобил, отговарящ на нормата Евро 6, се е продавал за 28 000 евро, сега цената му в автокъщите в Германия и Италия трудно надвишава 21 000 евро. Това, което може да се случи, е някои от тези автомобили да влязат на относително по-изгодна цена на българския пазар и това да подпомогне на някои от по-старите сегменти автомобили в България, казва Александър Миланов.

Ако те дълго време стоят там, проблемът с тяхната техническа поддръжка ще доведе до драстично спадане на цените, което ще е добре дошло за българските търговци. Евро 5 и 6 автомобили, ако дойдат тук, България ще си обнови автопарка, коментира още Цветелина Цанева.

Въвеждат се промени по отношение на категоризацията на ПТС. Вече ще се използва стикер, който ще се поставя на предното стъкло, който ще носи информацията за еврокатегорията на колата и данни за измерените замърсители от двигателите. Тези стикери могат да помогнат на общините да предприемат мерки за зони с ниски емисии – части от градове или цели градове, коментира Георги Михайлов от МОСВ.

Автомобилният транспорт у нас е един от основните източници на замърсяване, но след битовото отопление, който е най-големият причинител на наднормени нива на фини прахови частици. По думите на Михайлов при нас има една съществена разлика от Западна Европа – високите нива на азотни оксиди, каквито има в редица западноевропейски градове.

Последвайте канала на