Да припомним: „През последните шест години в Северна Ирландия бяха убити 30 жени. Не беше затворена нито една улица. Нямаше нито един голям протест. Какво общо имаха жертвите тогава? Всички бяха убити от бели местни жители“.
Това написа The London Economic покрай безредиците в Северна Ирландия през последните дни“.
Ако тридесет убити жени не могат да изкарат хората на улицата, а едно престъпление с чуждестранен извършител може да подпали цели квартали, тогава проблемът вероятно не е само в „престъпността“, а е основно в това кой насочва обществения гняв.
Интересното е, че същите среди, които днес говорят за „защита на британската идентичност“, често се оказват необяснимо благосклонни към режима в Москва.
Ще повторим: само дни преди безредиците Томи Робинсън беше в Русия, където направи серия изказвания, представящи Русия като приятел на Великобритания, а не като противник. От години Робинсън е сред най-разпознаваемите лица на британската крайна десница и многократно е обвиняван от свои критици, че използва престъпления, извършени от отделни хора, за да насъсква омраза срещу цели общности.
Бащата на Илон Мъск – Ерол Мъск – нееднократно е давал интервюта, в които хвали Русия и Владимир Путин. Междувременно самият Илон Мъск е обект на сериозни критики от британски политици и представители на правителството заради публикации в социалните мрежи, които според тях допринасят за разпалване на напрежение около миграцията и етническите отношения във Великобритания.
Още по-интересен е случаят с Найджъл Фараж. Години наред е обвиняван от политически опоненти и анализатори, че заема позиции, които често съвпадат с интересите на Кремъл. Самият Фараж многократно е отказвал да осъди категорично някои действия на Русия преди пълномащабната инвазия и дълго време настояваше, че разширяването на НАТО е допринесло за напрежението с Москва.