Кремъл се опасява от покушение срещу Путин по ирански сценарий и изключи камерите за наблюдение

Според един от тях системата е била включена отново едва след като е била напълно изолирана от интернет и щателно проверена за уязвимости.

Подобни инструменти притежават също САЩ и Великобритания, които са предоставяли на украинските военни точна информация за цели, включително разузнавателни данни с висока резолюция от дронове.

„Казано по-просто, за първи път в историята можем да общуваме с компютрите, използвайки език, за да обсъждаме това, което те виждат“, допълни той.

„Можем да търсим поведение, а не обекти – това отвори цял свят от нови възможности“, коментира служител от европейска държава, която използва тази технология в своите градове.

Подобни технологии обаче дават възможност и на чужди специални служби да се включат в наблюдението на ситуацията вътре в страната.

Рисковете се признават и в Москва. Вероятността от пробив в такива системи се увеличава поради използването на ИИ услуги, заяви в края на май директорът на Федералната служба за сигурност (ФСС) Александър Бортников.

След операцията, при която иранският аятолах Али Хаменей бе ликвидиран в Техеран чрез анализ на данни от хакнати пътни камери, в Кремъл е настъпила паника.

Руските специални служби са изключили видеокамерите от специалната система за наблюдение, използвана за защита на Владимир Путин и най-близките му сътрудници, съобщи Financial Times, позовавайки се на двама запознати източници.

Въпреки предпазните мерки, независим украински хакер е заявил пред изданието, че камерите в Москва и дори около Кремъл „все още работят и редовно биват пробивани“. Той обаче е отказал да уточни дали Украйна разполага с възможността да анализира записите с помощта на изкуствен интелект, както се твърди, че са направили израелските служби в Техеран.

Сама по себе си възможността за наблюдение на вражески средства за събиране на информация не е нещо ново, но изкуственият интелект (ИИ) предоставя изцяло нов инструмент. Той позволява „сред хиляди часове записи и хиляди канали да се намери точно този момент, който търсите“, обясни пред FT Матан Голднер, главен изпълнителен директор на стартъпа Conntour от Тел Авив, сред чиито клиенти са израелските спецслужби.

Според източници, запознати с компютърните модели зад тази технология, визуалните възможности на ИИ са се разширили значително около 2023 г., а преди около година е направен още един голям скок. Служителите на разузнаването вече могат да анализират огромни обеми видеозаписи, използвайки прости заявки за търсене като „двама мъже си предават чанта“ или „автомобил, преминал няколко пъти покрай едно и също място за кратко време“.

Според статията, по подобен начин израелското разузнаване е проследило Али Хаменей. Били са събрани и анализирани огромни масиви от видеозаписи от хакнати пътни камери, за да се определи точното място и време на среща на аятолаха с най-близките му сътрудници.

По време на тази среща на 28 февруари, при израелски удар, са били убити самият Хаменей и редица високопоставени военни, включително командирът на Корпуса на стражите на Ислямската революция.

Русия също се опитва да използва ИИ за наблюдение. Почти всички региони са изпробвали системи за видеоанализ, базирани на изкуствен интелект, е докладвал на Путин преди месец ръководителят на държавната корпорация „Ростех“ Сергей Чемезов. По думите му, тези продукти помагат на правоохранителните органи „в достатъчно кратки срокове да открият всеки престъпник или изчезнал човек“.

Представител на силовите структури от една от страните в разузнавателния алианс „Пет очи“ (САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия) заяви: Камерите ги инсталират те, а на нас ни остава само да намерим начин да проникнем в тях. И такъв начин винаги се намира.

„Явен тревожен сигнал е неотдавнашната ликвидация от американо-израелския алианс на представители на висшето ръководство на Иран. Координатите на местонахождението на жертвите са били получени, включително чрез софтуерни „вратички“ в системите за видеонаблюдение в Техеран“, каза той на заседание на ръководителите на органите за сигурност на страните от Общността на независимите държави (ОНД) Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан и Узбекистан.