Защо смъртта на Али Лариджани може да бъде по-голяма загуба за Иран от тази на Хаменей

Напротив, той бе един от малкото политици в Иран, които можеха да свързват различни нива на властта: от Революционната гвардия до политическото ръководство и от вътрешната система до ключови международни играчи като Китай и Русия.

Тази рядка двойна роля го прави незаменим в период на силен вътрешен и външен натиск.

Загубата му придобива още по-голямо значение, ако се вземе предвид ролята, която би могъл да изиграе в сценарий на преход.

Според анализа на британското издание, Лариджани е може би единственият политик, който би могъл да послужи като "мост“ при евентуални преговори или дори при контролирана политическа промяна.

Убийството му на практика премахва тази възможност, като драстично ограничава възможностите за гъвкаво управление на кризата.

Убийството му оставя след себе си празнина, която не е просто институционална, а функционална за Иран.

Убийството на Али Лариджани при израелска атака не е просто поредният удар по иранското ръководство, а може да представлява загуба с по-дълбоки и по-сложни последствия дори от смъртта на върховния лидер Али Хаменей в началото на войната. Както пише Guardian, значението на председателя на Върховния съвет за национална сигурност на Иран не се ограничаваше до формална институционална роля.

За разлика от Хаменей, чиято власт беше абсолютна, но по-скоро централизирана и символична, Лариджани действа като център на съгласие и баланс. Той се ползваше с доверието на военния елит, като в същото време поддържаше връзки с по-прагматични и умерени сили.

Същевременно присъствието му във Върховния съвет за национална сигурност го превръщаше в ключова фигура между армията и политическото ръководство, особено след последните сблъсъци. Той бе един от основните архитекти на иранската стратегия и един от малкото, които можеха да предават надеждни послания както във вътрешен план, така и към страните от Персийския залив, пише Фокус.

Както става ясно от анализа на изданието, загубата му лишава режима от критично свързващо звено между различните центрове на властта и засилва риска от налагане на по-твърдолинейните елементи, които не разполагат със същата гъвкавост или международно признание.