„Демократична България“ внесе в Народното събрание промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Една от съществените групи изменения е свързана с осигуряване на езиковата подкрепа за децата и учениците, които не владеят българския книжовен език в достатъчна степен, за да участват ефективно в образователния процес.
Основни акценти:
Образователен медиатор се назначава в образователни институции, които обучават деца и ученици от уязвими групи или в които има риск от отпадане.
Законопроектът предвижда създаването на изрична законова основа за библиотечно-информационното обслужване в училищата като част от образователната среда.
Въвежда сте 4-годишна мандатност за директорите на детските градини и училищата, като едно и също лице не може да заема длъжността „директор“ за повече от два последователни мандата.
Степента на владеене на българския език ще се установява при условията на държавния образователен стандарт за българския книжовен език и чрез прилагане на утвърдени от министъра на образованието стандартизирани инструменти. Степента на владеене на български език ще се установява задължително при постъпването на децата в предучилищно образование, както и в неговия край; при постъпването в първи клас на ученици, които не са били включени в предучилищно образование; при постъпването в системата на училищното образование на ученици, които са завършили клас, етап или степен в друга образователна система.
С проекта се въвежда и механизъм за по-последователен преход между предучилищното и училищното образование чрез изготвяне на индивидуален педагогически анализ в края на трета градинска група и планиране на образователния процес в четвърта възрастова група. Предвиждат се съвместни дейности между детската градина и училището, с участието на педагогически специалист от училището, заемащ длъжност „учител по предучилищно образование“.
Предвижда се общообразователната подготовка да бъде свързана с ключовите компетентности за учене през целия живот, включително езикова грамотност, многоезикова, математическа, цифрова, личностна, социална, гражданска, предприемаческа компетентност и компетентност за културна осведоменост и изява. Предлага се държавният образователен стандарт за общообразователната подготовка да конкретизира съдържанието на компетентностите и да определя минимални нива за тяхното развиване за съответните етапи на образование.
Предлага се равният достъп до качествено образование да бъде изведен като основна гаранция, която държавата осигурява за всяко дете и всеки ученик. В тази връзка се въвеждат и нови акценти върху медийната грамотност, критическото мислене, уменията за работа със съвременни технологии и изкуствен интелект, както и върху необходимостта образованието да развива компетентности, които позволяват на учениците да участват пълноценно в обществото и да продължават образованието и развитието си през целия живот.
Съществен акцент в законопроекта е професионалното развитие на педагогическите специалисти и връзката между атестирането, подкрепата и отговорността. Предлага се атестирането да бъде обвързано не само с документи и количествени показатели, но и с качествени методи, наблюдение на педагогическата практика, оценка на ефективността на преподаването и анализ на напредъка на децата и учениците. При получаване на най-ниска оценка от атестирането се предвижда анализ на причините, план за методическо и организационно подпомагане, определяне на наставник или друга форма на подкрепа и включване на регионалното управление на образованието. С проекта се укрепва методическата функция на регионалните управления на образованието.
Законопроектът предлага развитие на мерките за образователна интеграция, превенция на образователната сегрегация и образователна десегрегация. Предвижда се общините, на чиято територия функционират сегрегирани детски градини или училища и са налице условия за десегрегация, да организират дейности за превенция на сегрегацията, недопускане на вторична сегрегация и преодоляване на вече съществуваща образователна изолация.
С проекта се предлага възможност училищата, въз основа на резултатите от диагностично, формиращо и обобщаващо оценяване, да организират допълнителни групи или други форми на подкрепа за преодоляване на затруднения и постигане на очакваните резултати.
Законопроектът предлага развитие на съществуващия информационен регистър на одобрените програми за квалификация в по-широка информационна система. В нея следва да се съдържа информация за програмите, обученията, издадените удостоверения и рейтингова система на програмите. Предвижда се и възможност за мониторинг на обученията, осъществявани от институциите и организациите, които провеждат квалификационни дейности.
С проекта се създава нормативна основа за цифровизация и използване на системи с изкуствен интелект в образованието. Предвижда се повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти за използване на такива системи, както и изграждане или поддържане на система за подпомагане на работата им.
С проекта се предвижда засилване на ролята на обществения съвет в детската градина или училището чрез задължение за координация с настоятелството, провеждане на регулярни консултации с членовете на училищната общност и информиране за взетите решения и предприетите действия.
Предлага се практично решение за управлението на ресурсите в детските ясли и градини - възможност общинските съвети да определят такса за неучебно време, като средствата остават в бюджета на институцията за заместващ персонал и подобряване на средата.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)