Тая носталгия ще ни изяде главата

Тая носталгия ще ни изяде главата.

Разбрахме за гласувалите, че са соц-носталгици, русофили, матрьошко-фили, разочаровани от БСП, от ИТН, от живота и от това, че демокрацията им е отнела младостта.

Но, ако ще се приравняваме по това да им сбъдваме мечтите и мокрите сънища за връщане на „онова“ време, кажете отсега, че да си знаят хората – кой да стяга багажа, кой – да стяга Москвича, че тежки времена ще ни чакат.

Заявяват се нашите Прогресивни, че ще държат здрав курс на заедност с Европа и НАТО, ама – като дойде време за действие (вместо приказки) – и положението става малко като преди-и-след изборите: обещания Vs. дела почват леко да се разминават. И замирисва на Москва.

Какво значи това: „България изненадващо е представена само от посланик на натовска среща на върха в Букурещ“?

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.

Що пà за комсомолска приумица е това сега?

В момент, в който Европа затяга мерките; събужда се за реалността, че САЩ не е съюзник; и отчаяно преброява кой в семейството е верен и кой трябва да бъде държан настрана, нашите демонстрират тотално пренебрежение. И то по отношение баш на сигурността и защитата на Източния фланг на НАТО.

Тотално пренебрежение или нещо друго? Например, дават заявка, че ще са верни на знаете кого от Североизток? Новия-стар господар. Такова пренебрежение демонстрира несъгласие с политиките, които се готвят.

Не забравяйте, че заради Орбан Брюксел започна да разработва механизми за ограничаване на Троянските коне. Орбан си отиде, но механизмите са готови и могат много ефикасно да се задействат. И като ни спрат плащанията от Брюксел, тия пари (като залипсват в бюджета) ще ви ги извадят от вашия джоб под формата на данъци и такси. А търговците, като подушат криза, вдигат цените. Работодателите пък замразяват заплатите.

Как ви звучи това? Обнадеждаващо? За голям шлем на Купата на Кремъл ли се готвим – Луканова, Виденова… сега какво – за Радева зима ли да се готвим? Като големите класики, и това ли ще е трилогия?

Защото… вчера си говорихме за фаталното решение да се регулират и замразяват цени изкуствено.

Сега и надграждане ли ще има? Не стига, че слагат един прът в спиците, ами сега и втори – да си обрулим и шансовете за пари от Брюксел.

Като затапиш развитието на пазара, стимулираш черния пазар, криенето на стоки и спекулата, резултатът ще е обедняване на хората. Над ТОВА надграждаш с външната си политика, която да ти донесе санкции, та хептен да катастрофираш бюджетите и да вкараш нацията в дългова спирала, недогонваема инфлация и още спекула? Що за стратегия?

Е, да… то и това е един вид начин да сбъднеш мечтите на соц-носталгиците: да им докараш „онова“ време на главите; да си го спомнят хубаво, от първа ръка. Ако може и режим на тока, Златния Орфей и жителството…

Проданов от Прогресивните каза, че не искал баш да се връщат „ония години“, ама плъзна една закачка към аудиторията, че все пак тогава е било евтинко. Аз ги помня – вика – „ония години“. Хлябът беше шест стотинки или десет. Беше добре.

Добре било. Да, за някои. Особено за необичащите да работят, но обичащи да получават заплата… направо рай. За по-нормалните – не толкова.

Само да уточним нещо: в късния соц (Проданов е роден 1977 г., бил е на 12, когато Берлинската стена падна) хлябът не е бил нито 6, нито 10 стотинки. Хляб „Добруджа“ – около 36 ст., хляб „България“ – около 48 ст., типов хляб – около 26–30 ст. според периода и грамажа.

Десет стотинки е кифличка, а не цял хляб. А разлика от 20-30 или 40 стотинки не е „нищо“, като сега, защото тогава заплатите са: Седемдесетте: 120–140 лв. средна; през осемдесетте стигат към 180 лв., но тези цифри не важат за всички в тоя период. Продавачи, помощен персонал, селскостопанските работници често са на 90-140 лв. месечно.

А сега? Средна нетна заплата в България (2025–2026 г.) приблизително 2200–2500 лв., а масов хляб приблизително 2,00–2,50 лв. = около 1090 хляба.

Задача за предучилищната: кое е по-голямо: 570 или 1090?

Добре – вика – било…

Евтини номера за ония, дето лежат на плажа в Гърция и оттам по американския Фейсбук на корейския си телефон пишат колко по-хубаво било при бай Тошо и как добре се пазела границата и се стреляло на месо. Ама забравят да добавят, че се е пазела да не излезеш, а не от имигранти навътре – такива нямаше. И българи стреляха по българи, ако се опитат да офейкат от тоя „рай“. Номера за ония, дето имат по един телевизор във всяка стая, хладилникът им пълен със стока от немски и австрийски вериги, но им липсва филията с лютеница или чушката със сирене (щото то нали чушките забраниха и сирене вече няма, та…).

А колкото до „миролюбивата“ дестинация на североизток, към която сърцето ги влече…

И за там има статистики (д3йб@ тия статистики, истории и архиви как само развалят хубавите спомени на соц-носталгиците, д3йб@!)

Руска империя:

1904–1905 – Руско-японска война. Руската империя влиза във война с Япония за контрол над Манджурия и Корея. Конфликтът завършва с тежко поражение за Русия и разклаща империята отвътре.

Рàнен СССР и експанзия след Руската революция:

1918–1921 – Съветско-украинска война. Болшевишките сили нахлуват в Украйна по време на борбата за независимост след разпада на Руската империя. В крайна сметка Украйна е включена в СССР.

1920–1921 – Нахлуване на Червената армия в Грузия. Червената армия нахлува в независима Грузия и установява просъветско управление.

1919–1921 – Полско-съветска война. СССР опитва да разшири революцията към Европа чрез военен натиск върху Полша, но е спрян след поражение край Варшава.

Втора световна война и съветска експанзия:

1939–1940 – Зимната война. СССР напада Финландия с аргумента, че защитава сигурността на Ленинград. Финландците оказват ожесточена съпротива. СССР печели територии, но с огромни загуби и международно осъждане.

1940 – Съветска окупация на Балтийските държави. СССР окупира и анексира Естония, Латвия и Литва. Следват депортации, репресии и насилствена съветизация.

1940 – Съветска окупация на Бесарабия и Северна Буковина. СССР отнема територии от Румъния като част от договореностите след пакта Молотов–Рибентроп.

1944 – Съветска инвазия в България. СССР обявява война на България и Червената армия навлиза в страната. Следва политически преврат и установяване на комунистически режим.

Студената война:

1956 – Унгарското въстание. Съветски танкове влизат в Унгария за потушаване на антикомунистическото въстание в Будапеща.

1968 – Инвазията в Чехословакия. СССР и сили на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия, за да спрат реформите на Пражката пролет.

1979–1989 – Съветско-афганистанската война. СССР нахлува в Афганистан в опит да поддържа просъветското правителство. Войната се превръща в тежък и изтощителен конфликт за Москва.

След разпада на СССР:

1992 – Войната в Приднестровието. Руски сили подкрепят сепаратисткия регион Приднестровие в Молдова. Руски войски остават в района и до днес.

1994–1996 – Първата чеченска война. Русия започва военна операция срещу сепаратистка Чечения. Град Грозни е тежко разрушен.

1999–2009 – Втората чеченска война. Русия възстановява контрола си над Чечения след нова военна кампания и масирани разрушения.

2008 – Руско-грузинската война. Руски войски навлизат в Грузия. След войната Москва признава Абхазия и Южна Осетия и поддържа военно присъствие там.

2014 – Анексирането на Крим. Русия анексира Крим след военна операция и спорен референдум. Започва и войната в Донбас.

2015 (и години след това) – Руска военна намеса в Сирия. Русия се намесва военно в Сирия в подкрепа на режима на Башар Асад.

2022 – до днес – Пълномащабната руска инвазия в Украйна. Русия започва пълномащабна инвазия в Украйна – най-големият военен конфликт в Европа след Втората световна война.

И за всички тия войни, инвазии и конфликти, руснаците го играят „невинни“, били принудени или – ако съвсем нямат какво да кажат – се обръщат към добрата стара тактика: „Ами американците… и те инвазии правят!“, с което явно всичко трябва да се оправдае и извини, нали? Като по логиката:

- Иванчо, що се напика?

- Ами той и Жорко се е напикал, бе мамо!

- А… е, добре тогава, всичко е наред. Нас*ри се сега, ако искаш.

А пà най-най-НАЙ-странното от всичко това е, че никой от пеещите в хора „колко добре беше тогава заедно с руснаците“, не се отказва от немските коли, почивката в Гърция, немския хладилник, пълен с немска бира и френско вино, баварска наденица от австрийската верига, нито от ЕС-личната си карта, с която си пътува свободно и без проверки даже по границите. Никой от тях не ходи на почивка в Москва. Или, ако ги има, са толкова малко, че дори статистическа грешка не правят.

Никой, който ми разправя каква велика кола е москвичът, не кара Москвич. Обратното обаче често се наблюдава – от Лондон, от Берлин, от омразния Запад разни тарикати често пишат как „Путин ще ви *** ****** на г*йска Европа“.

Хòди рàзбери!...