Коя е първата прог песен, оглавила класациите

Дефиницията на прогресив рока, или просто „прог“, често е обект на разгорещени спорове. Основната причина е, че въпреки десетилетното си съществуване, малцина са наясно какво всъщност означава този термин.

Всичко обаче става много по-ясно, когато се вслушаме в думите на някои от най-големите легенди на жанра. Питър Гейбриъл и Иън Андерсън например посочват, че прогът е свързан повече със стила и артистичното развитие, отколкото с нещо друго.

Албуми като „Revolver“ и „The Piper at the Gates of Dawn“ не са просто обикновени рок записи.

Тъй като жанрът се появява постепенно, преди да експлодира в перфектна буря от музикално съвършенство, проследяването на корените му е почти невъзможно.

И така, коя е първата прог песен, оглавила класациите?

Много от изпълнителите под шапката на прога променят музикалния пейзаж много повече от който и да е друг еднодневен хит в историята на музиката.

Поради тази причина мнозина твърдят, че прогресив рокът се заражда много преди самият термин да стане популярен. Корените му могат да се проследят до средата и края на 60-те години с групи като Beatles, Pink Floyd и Doors. Всяка от тях въвежда първоначалните елементи на прото-прога, като поставя по-голям акцент върху иновативните музикални структури, създавайки по-изтънчен вид рокендрол.

От този момент нататък прогресив рокът се превръща в плодородна почва за експерименти и извеждане на артистичното изразяване до нови висоти. Pink Floyd продължават да водят хорото с монументалния „The Dark Side of the Moon“ от 1973 г. Наред с тях се появяват и други като Genesis, Rush, Yes и King Crimson. Всички те поемат огромни рискове, за да съчетаят социално-политически коментар и прецизна техничност с достъпност за широката публика, отбелязва Far Out Magazine.

Следвайки тази логика, Beatles технически имат някои от първите прото-прог хитове номер едно. Песни като „Strawberry Fields Forever“ и „Eleanor Rigby / Yellow Submarine“ разширяват очакванията в поп-рок арената, улавяйки същевременно психеделичната атмосфера на контракултурното движение от онова време.

Въпреки това, по време на най-силните години на жанра (началото до средата на 70-те), Pink Floyd, Jethro Tull, The Moody Blues и други имат множество албуми номер едно, а още повече достигат топ десет. Нито една от тези групи обаче не успява да запише сингъл номер едно в ранните си години. Години по-късно Yes постигат успех с „Owner of a Lonely Heart“, а Pink Floyd най-накрая стигат до върха с „Another Brick in the Wall (Part 2)“ през 1979 г.