528
© Gettyimages
Дефиницията на прогресив рока, или просто „прог“, често е обект на разгорещени спорове. Основната причина е, че въпреки десетилетното си съществуване, малцина са наясно какво всъщност означава този термин.
Всичко обаче става много по-ясно, когато се вслушаме в думите на някои от най-големите легенди на жанра. Питър Гейбриъл и Иън Андерсън например посочват, че прогът е свързан повече със стила и артистичното развитие, отколкото с нещо друго.
Както казва Гейбриъл: „Имаше много изключителни музиканти, които се опитваха да разрушат бариерите и да отхвърлят музикалните правила. Когато успявахме, можехме да докоснем хората и да сътворим магия".
Албуми като „Revolver“ и „The Piper at the Gates of Dawn“ не са просто обикновени рок записи.
Те са истински шедьоври, които предизвикват границите на мейнстрийма и въвеждат нови концепции. Те показват как музиката може да бъде цял един свят, а не просто нещо, което слушаш и забравяш веднага щом спре.
Тъй като жанрът се появява постепенно, преди да експлодира в перфектна буря от музикално съвършенство, проследяването на корените му е почти невъзможно.
И така, коя е първата прог песен, оглавила класациите?
Много от изпълнителите под шапката на прога променят музикалния пейзаж много повече от който и да е друг еднодневен хит в историята на музиката.
Поради тази причина мнозина твърдят, че прогресив рокът се заражда много преди самият термин да стане популярен. Корените му могат да се проследят до средата и края на 60-те години с групи като Beatles, Pink Floyd и Doors. Всяка от тях въвежда първоначалните елементи на прото-прога, като поставя по-голям акцент върху иновативните музикални структури, създавайки по-изтънчен вид рокендрол.
От този момент нататък прогресив рокът се превръща в плодородна почва за експерименти и извеждане на артистичното изразяване до нови висоти. Pink Floyd продължават да водят хорото с монументалния „The Dark Side of the Moon“ от 1973 г. Наред с тях се появяват и други като Genesis, Rush, Yes и King Crimson. Всички те поемат огромни рискове, за да съчетаят социално-политически коментар и прецизна техничност с достъпност за широката публика, отбелязва Far Out Magazine.
Следвайки тази логика, Beatles технически имат някои от първите прото-прог хитове номер едно. Песни като „Strawberry Fields Forever“ и „Eleanor Rigby / Yellow Submarine“ разширяват очакванията в поп-рок арената, улавяйки същевременно психеделичната атмосфера на контракултурното движение от онова време.
Въпреки това, по време на най-силните години на жанра (началото до средата на 70-те), Pink Floyd, Jethro Tull, The Moody Blues и други имат множество албуми номер едно, а още повече достигат топ десет. Нито една от тези групи обаче не успява да запише сингъл номер едно в ранните си години. Години по-късно Yes постигат успех с „Owner of a Lonely Heart“, а Pink Floyd най-накрая стигат до върха с „Another Brick in the Wall (Part 2)“ през 1979 г.
5 юни 2026 г. в 10:45 ч.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1280:720))
&format=webp)
&format=webp)