Икономистът Аркади Шарков: По-сериозният скок при хранителните продукти ще дойде в началото на следващата година

По отношение на бъдещите цени на храните, Шарков предупреди за възможен нов инфлационен натиск: „По-сериозният скок при хранителните продукти може да дойде в началото на следващата година, заради натрупани ефекти от глобални кризи“.

"Допълнителните административни изисквания неизбежно ще се прехвърлят върху крайните цени. Това означава допълнителна административна тежест върху бизнеса, която в крайна сметка ще бъде включена в цената на продуктите. Няма кой друг да я плати“. Това заяви в ефира на Нова тв икономистът Адриан Николов.

Той обърна внимание и на факта, че мерките са насочени основно към големите търговски вериги, докато значителна част от пазара остава извън обхвата им: „Над 50% от пазара на храни - малки магазини и открити пазари – изобщо не се засяга от тези предложения“.

Николов постави под съмнение и реториката за „криза на цените“, като подчерта, че текущата инфлация не оправдава извънредни мерки: „Имаме около 6–7% годишна инфлация - това не е кризисно ниво. При 20% инфлация нямахме такива щабове, а сега се създава усещане за криза, която не съществува“.

От своя страна икономистът Аркади Шарков разгледа проблема в по-широк международен контекст. Той посочи, че част от текущия натиск върху цените е свързан с процеса по приемане на еврото и външни фактори: „Еврото е една от причините - не защото е проблем само по себе си, а защото създава условия за закръгляне на цените. Кризата в Близкия изток и глобалните икономически процеси също оказват влияние“.

Шарков даде пример с Хърватия, където след въвеждането на еврото са били приложени временни ценови контроли, но подчерта, че подобен сценарий не се обсъжда в България. По думите му по-вероятно е да се въведе механизъм за „референтни цени“, а не твърди тавани:

В хода на разговора двамата икономисти се обединиха около тезата, че по-сериозен фактор за инфлацията е фискалната политика. Николов подчерта: „Ако поддържаме висок бюджетен дефицит и наливаме средства в икономиката чрез дълг, това е силно проинфлационно поведение“.

Шарков допълни, че увеличените публични разходи и демографският натиск върху пенсионната система също ще играят ключова роля: „Допълнителният приток на пари води до по-високо потребление и съответно до инфлация. Големият проблем в бъдеще ще бъдат разходите за пенсии“.