Хантавирусът в България - хеморагична треска с бъбречен синдром

13.05.26 г., 08:45 ч.

2258

Копирано

Хантавирус отдавна има в България, за първи път инфекцията е регистрирана в края на 50-те години на миналия век при строители на Баташкия водносилов път, коментира пред “Труд news” епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев. Той обясни, че всяка година има по десетина случая, като характерно за инфекцията в Европа е това, че се засягат бърреците.

Инфекцията се нарича хеморагична треска с бъбречен синдром. Смъртността е 20-25%, обясни проф. Кантарджиев. Той каза, че няма специфично лечение и подчерта, че специалистите в пазарджишката болница, където постъпвали почти 100% от случаите имали много голям опит с тази инфекция.

“Хантавирусната инфекция в България е различна от тази на круизния кораб. Там вирусът е “Андес” и е единственият, който се предава от човек на човек. В България хантавирусите са от друг тип и протичат с висока температура и бъбречна недостатъчност, която налага диализа, като пациентът се възстановява доста продължително време”, коментира и проф. Ива Христова, шеф на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Хантавирусите в Северна и Южна Америка - засягат белия дроб с вирусна пневмония, като смъртността е висока. За такъв вирус става дума на холандския круизен кораб.

Проф. Христова обясни, че за 2026-та все още няма регистриран случай на хеморагична треска с бъбречен синдром в България. Подчерта, че с страната ни е открито ендемично огнище на хантавирус, което се изследва. То е в района на Пещера и Батак.

СЗО: Няма признаци за по-широко разпространение на хантавирус

Хантавирусите са две групи - представители на Стария свят и на Новия, подчерта проф. Кантарджиев. Той обясни, че в Европа и Азия тези вируси поразяват бъбреците, а в Латинска Америка предизвикват тежка пневмония.

Той изтъкна няколко грешки, които са допуснати от “неспециалистите от световните здравни организации”.

“Първо, допусна се неконтролируемо слизане по различни пристанища - сега ще издирват пасажери. Второто, което най-вече ме плаши е любопитството на т. нар. виросулози. Ако започнат за проучват новите варианти на хантавируса, както проучваме тези на коронавируса, в случая да адаптират вирусите от плъховете върху човешки белодробни клетки... Целият свят видя какво стана. Затова се надявам, че световната здравна общественост ще прояви благоразумие да спре интереса на някои лъжеучени да адаптират вируса на човешки клетъчни линии”, коментира проф. Кантарджиев.