Вече поп звезда в собствената си страна, Дара се надява да спечели слава за България с песента си „Bangaranga“, която ще изпълни на тазгодишния конкурс за песен на Евровизия във Виена, Австрия, пише в свой материал британският онлайн вестник „Индипендънт“.
Известна с хитове като „Thunder“ и „Call Me“, тя постигна поредица от хитове номер едно в България и е била ментор на бъдещи поколения музиканти в „Гласът на България“ през 2021 и 2022 г.
Последният ѝ албум, ADHDARA, излезе миналата година.
ДАРА ще се състезава във втория полуфинал в четвъртък, 14 май.
Ето какво каза българската представителка пред британската медия:
Въпрос: Здравей, ДАРА, какво трябва да знаят нашите читатели за теб?
В: Можете ли да ни разкажете за вдъхновението и смисъла на песента ви „Bangaranga“?
В: Какво би означавало за вас да спечелите конкурса за песен на Евровизия за България?
Отговор: Аз съм Дарина, 27-годишна певица и автор на песни от Варна, град на черноморското крайбрежие на България. Израснах с музиката, както някои деца израстват със спорта: обсесивно, постоянно, сякаш нямаше друг избор. Учих в Национално училище по изкуства във Варна, където специализирах фолклорно пеене, което може да изненада хората, които чуват „Бангаранга“ за първи път. Но това обучение по традиционна българска вокална техника, с всичките ѝ микротонове и емоционална суровост, е абсолютно в моето ДНК. То оформи начина, по който чувам музика и начина, по който използвам гласа си, дори когато правя нещо, което изобщо не звучи като фолклор.
Завърших трета в българския X Factor, когато бях на 16 години, подписах договор с един от най-големите лейбъли в България и оттогава издавам музика – на български, на английски, на какъвто и език да изисква чувството. През годините имах сингли номер едно у дома, бях ментор на следващото поколение артисти като треньор в „Гласът на България“, а миналата година издадох най-личния си албум досега, ADHDARA – кръстен на факта, че ми беше поставена диагноза ADHD като възрастен. Този албум беше за това да притежаваш всяка противоречива част от себе си: хаоса, чувствителността, огъня. Беше ужасяващо и освобождаващо в еднаква степен. И сега ето ме тук, нося всичко това на Евровизия във Виена, представлявайки България. Все още ми е трудно да повярвам – по най-добрия възможен начин.
О: „Bangaranga“ е поп музика с фолклорни нотки. Самата дума идва от ямайски жаргон – означава шум, суматоха, красив вид безредие. Тя притежава тази сурова, фонетична сила, която не се поддава на превод – усещаш я, преди да я разбереш. Искахме песен, която може да стигне до Виена, Лондон или където и да е другаде и да те удари физически, преди да те удари интелектуално. Когато се замисля какво наистина е за мен, в най-дълбокия си смисъл, продължавам да се връщам към кукерите – древният български ритуал, при който мъжете се обличат в необикновени костюми от камбанки, кожени и животински маски и се движат из села в началото на годината, вдигайки най-свирепия шум, който можете да си представите. Целта е да се изплашат лошите духове. Енергията е завладяваща, почти плашеща – и въпреки това е изцяло радостна, изцяло общностна, изцяло жива. Това е Bangaranga. Това е шум, огън и ритъм, използвани като сила за добро – да прогонят каквато и да е тъмнина, която се е настанила, да разтърсят стаята обратно към живот. „Bangaranga“ е бунт – но е щастлив. Покана, а не заплаха. „Влез, предай се на светлините, никой няма да спи тази вечер.“
О: Евровизия за България не е даденост. Отсъствахме от конкурса три години. Най-великият ни момент беше изключителното второ място на Кристиан Костов през 2017 г. - Кристиан е скъп приятел и този резултат означаваше много за страната. Победата би била в съвсем различно измерение. Но искам да бъда честен с вас. Победата би била изключителна и аз ще се състезавам, за да спечеля, абсолютно. Но това, което ме мотивира също толкова много, е идеята България да бъде видяна. Наистина видяна. Ние сме малка страна с огромна културна душа - древна, сложна, упорита в най-добрия смисъл. Имаме музикално наследство, до което светът едва е докоснал повърхността. Ако „Bangaranga“ може да бъде песента, която кара някого в Манчестър, Единбург или Брайтън да извади телефона си и да потърси България – да потърси нейната музика, нейното крайбрежие, нейната литература, нейните хора – тогава вече съм постигнал нещо истинско.
,fit(1280:720))
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)