Филип Щайнберг преди The Sound of Money 2026: Европа вече не е изправена пред временен шок, а пред структурен проблем

„Енергията вече не е единствената мишена. Мишена са и транспортните маршрути, и инфраструктурата“, каза Щайнберг, правейки директен паралел с ефектите от войната в Украйна.

Според него Европа е особено уязвима именно заради високата си зависимост от вносна енергия и дългогодишния стремеж всичко да бъде „максимално ефективно“.

„Въпросът вече не е дали цените ще останат високи. Те ще останат. Въпросът е колко бързо ще намалим зависимостта от подобни кризи“, посочи той.

Щайнберг очерта и какви според него трябва да бъдат следващите стъпки за Европа.

Два дни преди участието си във форума The Sound of Money 2026 в София, д-р Филип Щайнберг - един от най-разпознаваемите европейски експерти по енергийна сигурност, геополитика и стратегическа инфраструктура - предупреди, че Европа навлиза в период на трайно по-високи енергийни разходи и по-дълбока уязвимост. В интервю за „120 минути“ по bTV той заяви, че кризата около Ормузкия проток не е временен шок, а симптом на много по-дълбок структурен проблем.

В хода на разговора водещият Светослав Иванов даде и конкретен пример с България, отбелязвайки, че цената на дизела у нас вече е по-висока, отколкото беше в първите месеци след началото на войната в Украйна, и пита колко по-тежка може да стане ситуацията, ако напрежението в Близкия изток се задълбочи.

Щайнберг отговори, че ако блокадите и напрежението в региона продължат, пазарът може да премине от ценови шок към реален физически недостиг на енергийни ресурси. По негови думи има сценарии, при които цената на петрола може да достигне близо 100 долара за барел при продължително затваряне на Ормузкия проток, спрямо нива от малко над 50 долара преди кризата.

Според Щайнберг дори евентуално примирие няма да върне старото равновесие на пазарите. Геополитическият риск вече ще бъде постоянна част от ценообразуването чрез по-високи застрахователни разходи, по-скъпа логистика, стратегически резерви и пренасочване на доставки.

„Правителствата трябва да излязат от режима на постоянно кризисно управление и да започнат да изграждат реална архитектура за енергийна сигурност. Нужни са повече инфраструктура за доставки, по-високи стратегически резерви, дългосрочни договори и политическа рамка, която реално да гарантира, че държавите от Европейския съюз работят заедно.“

Той обърна внимание и на бизнеса, който според него трябва още сега да започне да тества устойчивостта на веригите си за доставки, вместо да чака следващата криза. За домакинствата прогнозата му също е ясна - енергията ще остане структурно по-скъпа, отколкото беше преди 2019 г.

Въпреки това Щайнберг вижда и положителен ефект от настоящото напрежение. Според него кризата ускорява инвестициите в енергийна ефективност и местни чисти източници на енергия по-бързо, отколкото биха го направили политическите програми сами по себе си.

Експертът каза, че авиацията „безспорно е секторът, който е най-силно изложен на този риск“. По думите му при задълбочаване на кризата трябва да се очакват „още отменени полети и закрити линии“, както и „натиск за консолидация върху по-слабите превозвачи“. Той предупреди и за възможно забавяне на прехода към устойчиви авиационни горива.

„Синтетичните горива са много добра алтернатива, но изискват инвестиции, а инвестициите изискват предвидимост на цените“, каза още Щайнберг. Според него кризата създава парадоксална ситуация - нуждата от алтернативни авиационни горива става все по-голяма, но самото напрежение прави необходимите инвестиции още по-трудни.

Д-р Филип Щайнберг ще бъде сред международните лектори на The Sound of Money 2026, който ще се проведе на 12 май в Sofia Event Center. В рамките на форума той ще посочи перспективите пред енергийната сигурност, геополитическите рискове и отражението им върху европейската икономика, инвестициите и бизнеса.