Големият победител пак го няма на картинката в телевизора. Какво казва народната памет по случая?

Не мога да повярвам, че вчера писах за това как Путин е „потънал“ в изолация, а днес ни се отваря нужда да се пише за друг един, дето се е изолирал. Както и да е. Та…

…

И накрая малко психология (защото без нея картината е непълна). Чисто хипотетично, разбира се.

_______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.

Не знам как точно да ви го кажа… та ще пробвам максимално внимателно и заобиколно, защото подозирам, че нервите ви са малко разклатени от вълнение и тръпнещо очакване Новият спасител да започне да ви спасява на едро.

Първо, както си е редно, да поздравим големите победители от последните избори. Не, нямам предвид радевистите, както може би сте си помислили; имам предвид МНОГО ПО-ГОЛЯМОТО мнозинство: негласуващите.

Повече от половината българи изобщо не ****** да идат да гласуват. И ето – техните позиции ОТНОВО са победители в изборите, а именно: „Още от същото“; „Бегай, не ме занимавай“; „Тука е така!“; „Съсипаха я тая държава, така че кво ме интересува“; както и двете класики, които трябва да висят на входа на парламента и да ги изсечеме на БГ еврото: „Тва не е моя работа!“ и „Сèки сам си преценя!“

Честито! Вие отново победихте в изборите и отново имаме убедителни доказателства колко велика работа е образованието по тия земи! Благодарим.

А сега и към малко по-скромните победители: радевистите. Честито и на вас. Интрото на този текст беше за вас: подозирам, че нервите ви са малко разклатени от вълнение и тръпнещо очакване, та ще карам по-внимателно и заобиколно.

Не знам дали забелязахте, но днес Радев го немà! Отново. За пореден ден.

Само дето днес беше малко по-различен ден и момент: консултациите при президента ми се струва, че трябва да се взимат малко пò на сериозно, а? Не ли? Или сèки сам си преценя?

Потъването след изборите на образа на Радев, който така агресивно се натягаше и натрапваше отвсякъде ПРЕДИ изборите, е – ако не друго – то поне символично. Преди изборите се сваляхме, ама като свършѝхме „работата“ и вече не ни се налага. Малко като в оня виц – да се огащвам ли или ша ма завтаргаш? Кой знае? Младоженяка го немà.

Но да оставим символите настрана. Да видим народната памет какво казва. Казва: Слави. И той така – гласувайте, та гласувайте! Аз съм лидер, мойта партия! Аз съм лицето! Ще ви дадем това и това, ще ви спасим! Олигархията, модела тоя-и-оня, ще разбием, корупцията, а, у! Спечели доверието, стана работата и го немà! Яко дим! Само по интернет – от дивана.

Не искам да съм лош пророк, ама парен каша духа; и народната памет не е ЧАК толкова къса. Нали?

НАЛИ!?...

На срещата при президента Йотова обаче се яви Владо Николов, който си мисли, че Меркел управлява Европа… Чудно послание. Благодарим за оптимизма, който ни вдъхвате, „прогресивни“. Въобще не са започнали хората да проверява в Google „къде да имигрирам“, не се тревожете! Всичко е точно! 24:2 в третия гейм, при две на нула за противника, но ние още имаме шансове!

Историята има един доста досаден навик: когато лидерите започнат да се затварят, нещата рядко тръгват в добра посока.

Да поясня: тук вече не си говорим за „прогресивните“. Започнахме с тях, ама сега ги забравяме. Забравяме ги като публични изяви след голяма победа!

Сега просто си спомняме разни случайни имена от историята, ей така, вдъхновени от слънчевите дни пред нас.

Какво имаме? Имаме Владимир Путин. Един такъв, дето обича да се изолира. И все го няма никакъв. Има „ограничен достъп“ до него. Има филтрирана информация. Няма много журналистически въпроси; а колкото ги има, все са по план и сценарий; малко като все едно да е сам самичък гост в „Панорама“ примерно. Или нещо такова…

Йосиф Сталин. При него изолацията е била не е просто някакъв си там личен избор, а направо държавна политика. Кръгът му се е бил свил само до хора, които са достатъчно лоялни и достатъчно уплашени. След началото на „Барбароса“, с дни не са му виждали очите, че да му кажат как хиляди негови войници са станали храна за картечниците на германците.

Какво друго име ще изскочи още от торбата на ония с многото извинени отсъствия?

Николае Чаушеску. Друг интересен случай. Историята казва, че колкото повече се е изолирал, толкова повече започнал да си вярва, че всичко е под контрол. Че народът го подкрепя. Че всичко е точно.

Кой още?

Муамар Кадафи. Кадафи управлява дълго време в силно контролирана среда, в която информацията е добре подбрана. Не е бил много по това да се появява наляво и надясно между хората ей така просто; и да отговаря на въпроси. В един момент и той започнал да си вярва, че държи ситуацията (и че протестите са временни).

Да кажем, че хипотетичният Хикс Игреков е бил президент на закусвалня довчера. Но е напуснал по някаква причина. Днес е станал големият победител в състезанието по надяждане в същата закусвалня. Каква, според вас, би била причината да не се яви да си вземе наградата, която ще му бъде връчена от довчерашната му заместничка Бета Йотова („Йотова“ идва от „йота“ тук, да не си помислете нещо)?

Дали е его? Че довчерашната му заместничка ще го гледа отвисоко?

Не-е… Едва ли, а?

Дали е демонстрация на сила и власт: толкова съм важен, че вече не ми се налага да правя каквото и да било! Няма вече „налага ми се“; има само „ако искам“!

Не-е… и това не може да е, нали?

Дали не се е разбрал с конкурентната закусвалня да изяде яденето на неговата – бившата – и след като е свършена вече работата, да си планира почивката?

Не-е…?

Нещо друго трябва да е. Нали?!

Както и да е – да зарежем хипотетичните разсъждения. Важното е, че до края на седмицата ще имаме кабинет. Редовен. Букмейкърите направо са полудели от вълнение! Кой ще влезе, кой ще е министър, ще победи ли Владо Николов Меркел; въобще, напрежението е голямо; очакванията – също. Тръпнем!...