Експерт: Язовирът няма отношение към свлачището в Родопите

По темата за свлачището в ефира на предаването „Интервюто на деня“ по БТВ говори геоморфологът доц. д-р Ахинора Балтакова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Тя уточнява, че процесът е от типа консистентно свлачище: „Според тази класификация това е консистентно свлачище, което представлява вид течение на земна маса.“

На въпрос дали свлачището може да бъде спряно, тя отговаря „Това свлачище е много близко до теченията. В случая имаме превлажнени материали, които са се свлекли надолу по склона.“

Относно възможните причини за активизацията тя коментира: „Смятам, че язовирът няма отношение към това свлачище, тъй като неговата водосборна чаша е в съвсем друг водосбор.“

По отношение на човешката дейност тя посочва: „Свлачищата много често се активизират покрай антропогенната дейност. Обикновено такива строежи натежават на терена и предизвикват въпросните свлачища.“

И допълва: „Също така пътищата играят ролята на концентрация на води. Много често може самото строителство на пътища да предизвика свличане.“

На въпрос за регистрираното свлачище от 1983 г. тя заявява: „Вероятно става дума за друго свлачище, не за това конкретно. Тази област е свлачищна зона от много време.“

По повод паралели с други инциденти тя коментира: „Като начин, по който се отговаря, ми прилича. Като процеси също така прилича. Но при „Елените“ ставаше въпрос за речни процеси, а тук говорим за склонови процеси.“

Възстановяването на засегнатия район от свлачището край Смолян може да отнеме до две години, съобщават официалните власти.

От регионалното министерство посочват, че свлачището не е било включено в официалния списък на свлачищата и не е имало мониторингова програма за неговото наблюдение. Друго, което става ясно, е, че само 3 от общо 88 свлачища са били изцяло укрепени по договор от 2019 г. на стойност близо 570 милиона лева, като 218 милиона са били изплатени авансово. За свършена работа се посочва под 4% от общия обем.

По думите на доц. Балтакова свлачището представлява склонов процес: „Аз го обяснявам като склонов процес, който е естествен склонов процес, но тук ние можем да наблюдаваме и човешката дейност, която отприщва въпросните активизации на свлачищата.“

По отношение на капацитета за наблюдение на свлачищата тя казва: „За съжаление все по-малко кадри се произвеждат в България в тази насока.“ И допълва: „В университетите се функционира на принципа на пазарната икономика. Имаме предлагане, но търсене - не.“

В заключение доц. Балтакова заявява: „Има много добри практики в света за превенция и наблюдение. Не трябва да проектираме със затворени очи и да не се съобразяваме с природата. Трябва да бъдем адаптирани към нея, а не да я обвиняваме за нашето безхаберие.“