Свлачището по пътя между Смолян и Пампорово остава активно, като деформациите могат да продължат месеци наред. Това заяви инженер-геологът доц. д-р Кирил Ангелов, който е сред най-запознатите специалисти с района и е работил по укрепването му преди около 20 години.
По думите му, засегнатият участък е около 70 метра, а свляклата се земна маса е приблизително 5000 квадратни метра. Властите продължават да търсят решение на място, като поддържат постоянна връзка със специалисти.
По думите му подобни свлачища могат да се появят внезапно. „Тези свлачища се формират почти внезапно. След едно водонасищане и дълго време, граничното равновесие настъпва много бързо и изведнъж се появяват пукнатини“, обясни експертът.
Той подчерта, че при навременни сигнали е възможно да се предприемат превантивни мерки. „По редица белези тези свлачища може предварително да бъдат фиксирани. Това е задача на нашите геозащитни формирования“, каза доц. д-р Кирил Ангелов.
Относно възстановяването на пътя, той е оптимист при добра организация. „Аз считам, че при оптимална организация укрепването е от порядъка на 5–6 месеца. Но финансирането и организацията също изискват време“, уточни той.
По отношение на появилите се въпроси около незавършена сграда в близост до свлачището, той беше категоричен: „Тя не е провокирала нещо. Мисля, че не е причината. Даже със своето тегло спомага за задържането на склона.“
„Да, свлачището е още активно. Всички свлачища в такъв период обикновено са активни. И тази активизация ще продължи вероятно месеци наред. Тоест ще има деформации, но те ще бъдат по-малки, по-ограничени. И да се надяваме да затихнат“, обясни доц. д-р Кирил Ангелов.
Той припомни, че районът е бил обследван още преди две десетилетия, когато също са регистрирани сериозни проблеми. „Тази пукнатина тогава се показваше като пропадане на пътя около 4 см. Коса пукнатина. Тя още тогава се формираше и беше най-силно развита. Не можеше да се прави нищо – пътят беше прекъснат“, посочи той.
По това време е приложена анкерно-пилотна система за укрепване. „Ние започнахме укрепването с така наречената анкерно-пилотна система. Тоест пилоти с тръби, които се запълваха с бетон. Обединяваха се горе с тази греда и анкери под 15 градуса, които се забиваха“, обясни специалистът, като уточни, че част от решенията са били импровизирани, но устойчиви: „Правихме със стари сондажни тръби, които обаче бяха много здрави и досега не са мръднали.“
Според него причините за новата активизация са комплексни. „Факторите, които формират свлачището, са няколко. Първата е геоложкият строеж. Този участък се отличава с дебела изветрителна кора. Това създава условия за формирането на глини, в които е много подходящо формиране на свлачищни повърхнини“, каза доц. Ангелов.
Като допълнителен фактор той посочи климатичните условия. „Факторите, които допълнително влияят, са хидрогеоложките условия или климатичните фактори, като силните дъждове. Имаме цяла зима почти сняг, който се топи и това води до просмукване в почвата“, допълни той.
Според него вече доказаните методи могат да бъдат приложени отново. „След като сме успели петкратно да установим ефективността на тези съоръжения, смятам, че и сега по същия начин ще го направят“, каза още специалистът, като не изключи и алтернативи като мост или тунел.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)