Как кънтри музиката се превърна в политически жанр (+ поджанровете ѝ и артистите, които ги определят)

Както казва певецът Рей Чарлз: „Вземете кънтри музиката, вземете черната музика и ще получите едно и също проклето нещо“.

В „Courtesy of the Red, White, and Blue (the Angry American)“ Тоби Кийт пее: „Това голямо куче ще се бие, когато разклатиш клетката му / И ще съжаляваш, че си се забъркал със САЩ / Защото ще ти наритаме задника / Това е американският начин“.

Признаването на историята на жанра, както и на влиянието на културните и политическите реалности върху него, може да бъде начин за ускоряване на тази промяна.

Днес обаче кънтри музиката съществува в много по-разнообразна форма — не като единен стил, а като система от поджанрове, които често се развиват паралелно и дори в противоположни посоки.

Традиционно кънтри (traditional country)

Класическата форма на жанра — акустично звучене, минимална продукция и силен акцент върху разказването на истории. Това е фундаментът на жанра — директен, честен и силно повествователен.

• Johnny Cash

• Willie Nelson

• Hank Williams

• George Jones

• Merle Haggard

• Patsy Cline

• Loretta Lynn

• Dolly Parton

• Buck Owens

• George Strait

Бунатарско (outlaw) кънтри

Бунтарската версия на кънтрито, която се появява като реакция срещу комерсиалния звук на Нашвил. По-суров звук и по-независим дух.

• Waylon Jennings

• Willie Nelson

• Sturgill Simpson

• Chris Stapleton

• Tyler Childers

• Zach Bryan

• John Prine

• Steve Earle

• Colter Wall

• Jason Isbell

Модерно (мейнстрийм) кънтри

Съвременният радио формат, който доминира стрийминга днес. Комерсиален, радиоформатен и силно продуциран звук.

• Luke Combs

• Morgan Wallen

• Luke Bryan

• Blake Shelton

• Jason Aldean

• Eric Church

• Dierks Bentley

• Kenny Chesney

• Thomas Rhett

• Brad Paisley

Bluegrass / americana / roots

Акустичната, инструментално сложна и по-инди ориентирана част на кънтри музиката. Един от най-бързо растящите сегменти в стрийминга.

• Billy Strings

• The Avett Brothers

• Old Crow Medicine Show

• Alison Krauss

• Union Station

• Tyler Childers

• Jason Isbell

• Zach Bryan

• Trampled by Turtles

• Gillian Welch

Поп кънтри

Хибрид между кънтри и поп, който доминира глобалната аудитория. Най-достъпната форма на кънтри музиката в Spotify.

• Taylor Swift

• Shania Twain

• Carrie Underwood

• Kane Brown

• Keith Urban

• Lady A

• Sam Hunt

• Dan + Shay

• Maren Morris

• Kelsea Ballerini

Бро (bro) кънтри

Комерсиален, лайфстайл ориентиран поджанр, доминирал 2010-те. Един от най-стриймваните комерсиални формати на жанра.

• Florida Georgia Line

• Luke Bryan

• Jason Aldean

• Thomas Rhett

• Sam Hunt

• Blake Shelton

• Big & Rich

• Brett Eldredge

• Cole Swindell

• Chase Rice

Кънтри рап

Кросоувър между кънтри, хип-хоп и поп култура. Един от най-динамичните и спорни поджанрове.

• Lil Nas X

• Shaboozey

• Breland

• Blanco Brown

• Sam Hunt

• Yelawolf

• Upchurch

• Struggle Jennings

• Big Smo

• Cowboy Troy

Кънтри рок

Смес между кънтри и рок, с по-силна енергия и електрически звук. Това е и субжанрът, който доближава кънтрито до рок мейнстрийма.

• Eagles

• Keith Urban

• Lynyrd Skynyrd

• The Allman Brothers Band

• Eddie Rabbitt

Кънтри музиката често се възприема повърхностно — като жанр, свързан с традиции, селски образи и консервативна културна среда. Но зад този опростен образ стои далеч по-сложна история.

Кънтри музиката споделя общи корени с блуса, фолка, южняшкия госпъл и спиричуъл музиката – жанрове, произлезли от чернокожите и/или работещите американци. Тези стилове, особено блусът и фолкът, често са били използвани за изразяване на борбите на маргинализираните общности.

Дори днес границата между кънтри и блус може да изглежда размита, защото твърдото разделение между двата жанра е резултат от ранните и продължаващи опити на индустрията да утвърди кънтрито като „бял“ жанр, напълно отделен от това, което тогава са наричали „расова музика“.

Банджото, основен инструмент в жанра, не произхожда от Юга или дори от САЩ, а всъщност е потомък на западноафрикански лютни. Настоящият химн на щата Вирджиния е базиран на „Carry Me Back To Old Virginny“ – песен на Джеймс А. Бланд, чернокож мъж от Ню Йорк. Гъс Кенън, чернокож артист, повлиява на китарния стил на Джони Кеш, въпреки че не той става световноизвестен. Дори по-успешните чернокожи кънтри изпълнители често са третирани като аутсайдери от някои фенове, пише firebirdmagazine.com.

Дариъс Ръкър, съвременен кънтри певец и фронтмен на популярната рок група Hootie & the Blowfish, казва в интервю: „Писмата с омраза са част от живота ми. Просто е така... Хората не искат да пея кънтри. Но никога не съм искал да позволя на някого да ми казва какво мога да правя".

Лицето на индустрията не отразява разнообразните ѝ влияния, но все пак е имало разнородност в гледните точки, които са достигали до радиото. Скоро обаче дори тези по-прогресивни гласове ще бъдат изрязани от мейнстрийма, а нищо не илюстрира тази промяна по-добре от въздействието на 11 септември върху жанра.

Това беше част от опита на хората да се излекуват от трагедията, но беше придружено от ксенофобия (особено към мюсюлманите) и войнствен национализъм. Тази промяна в националните нагласи се отрази и в музиката – радиото беше залято от патриотични, дори вдъхновени от 11-ти септември песни, като те бяха най-разпространени по кънтри станциите. Песни като „Where Were You (When the World Stopped Turning)“ на Алън Джаксън и „America Will Survive“ на Ханк Уилямс изразяваха тъга и устойчивост, докато други заеха по-агресивна позиция.

В „This Ain’t No Rag, it’s a Flag“ Чарли Даниелс пък пее: „Вие наранихте американската ни гордост / И сега идваме с оръжие / И знаем, че ще бягате / Но няма къде да се скриете / Ще ви преследваме като бясно куче / Ще ви накараме да платите за откраднатите животи“.

През годините след 11-ти септември кънтри жанрът става все по-консервативен и политизиран. Един от най-ярките примери за това е групата Dixie Chicks (както се наричат тогава), която е поставена в „черния списък“ на музикалната индустрия заради критиките си към администрацията на Буш и войната в Ирак. За разлика от предходните десетилетия, в кънтри музиката вече няма място за гласове, които не са достатъчно „патриотични“ или консервативни.

Ар Джей Къртис, изпълнителен директор на Асоциацията на кънтри радиоразпространителите, коментира тази тенденция: „Решението беше на местно ниво, но истинският двигател бяха слушателите. Те просто не можеха да се наситят. Искаха повече патриотична музика. А ако си добър програмен директор, слушаш какво искат феновете ти и им го даваш.“

През последните няколко години обаче се наблюдават наченките на нова промяна в кънтри музиката. Все повече изпълнители се противопоставят и критикуват ограниченията и предразсъдъците в жанра. Засилва се дебатът за расовите граници между кънтрито и други стилове, като може би най-добрият пример е дискусията около хита на Lil Nas X „Old Town Road“. Песента е премахната от класацията на „Билборд“ за кънтри песни, където е достигнала 19-о място и вероятно е щяла да продължи да се изкачва, и е преместена в класацията за рап песни само след седмица. Това предизвиква полемика, като критиците твърдят, че единствената причина за дисквалификацията на песента е расата на Lil Nas X.

Кънтри индустрията и нейните слушатели имат да извървят дълъг път по отношение на разнообразието на мнения и представителство, но обликът на жанра бавно се променя. Разбирането на корените на кънтри музиката може да помогне на хората да се отърват от стереотипите си за нея или поне да добавят нюанси към тях.

Кънтри музиката днес съществува като разклонена екосистема от стилове, които често се движат в различни посоки — от традиционния акустичен звук до глобализирания поп кънтри и алтернативните инди форми. Въпреки историческите си противоречия и силната си политизация, жанрът продължава да се развива и адаптира. Именно тази способност да съчетава традиция и промяна обяснява защо кънтрито остава един от най-устойчивите музикални жанрове в съвременната култура.