ЕФЕ: С избора на Радев българите наказаха тези, които държаха страната в постоянна криза от 2021 г.

„Всичко, свързано с настоящия модел, е в упадък, докато новите алтернативи печелят доверие“, каза пред ЕФЕ Първан Симеонов, ръководител на социологическата агенция „Мяра“.

Изборната победа тази неделя в България на новата формация на проруския бивш президент Румен Радев беше протестен вот срещу политическата корупция и инфлацията и наказание за традиционните партии, които държат страната в постоянна криза от 2021 г. насам. Популярният 62-годишен бивш генерал, който подаде оставка като президент миналия януари, за да участва в осмите парламентарни избори за пет години, симпатизира на унгарския ултранационалистически лидер Виктор Орбан и се застъпва за по-тесни връзки с Русия, пише в свой коментар испанската информационна агенция ЕФЕ.

Анализатори и политически съперници предупреждават, че след неотдавнашното поражение на Орбан на изборите в Унгария, бъдещият български министър-председател може да се превърне в новия „троянски кон“ на Русия в Европейския съюз. След приключване на преброяването на гласовете, новата партия на Радев, „Прогресивна България“, получи 44,6% от гласовете, значително пред досега доминиращата популистка консервативна партия ГЕРБ с 13,4% и реформистката коалиция ПП-ДБ с 12,6%.

Турската партия на малцинството ДПС, водена от противоречивия и влиятелен олигарх Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Обединеното кралство за корупция, падна до 7,1%, докато проруската и ултранационалистическа партия „Възраждане“ успя да влезе в парламента с 4,2%.

Очевидно мотивирана от кандидатурата на Радев, избирателната активност се е увеличила с около 10% в сравнение с изборите през 2024 г., достигайки близо 50% миналата неделя. След пет години на фрагментация, множество предсрочни избори (три само през 2021 г.) и почти безкрайна политическа безизходица, новият парламент вече ще има доминираща сила и абсолютно мнозинство от 130 места, доста над 121-те, необходими за контрол в 240-местния парламент.

За първи път от три десетилетия балканската страна ще има еднопартийно правителство, без да е необходимо да се формират сложни и противоречиви коалиции. Благодарение на парламентарното си мнозинство, „Прогресивна България“ ще може самостоятелно да избира председателя на парламента, без никакви договорки. Впоследствие президентът на страната Илияна Йотова ще възложи на Радев да сформира и кабинет.

„Прогресивна България“ ще заеме решаваща позиция и в подготовката за президентските избори през ноември следващата година, на които Йотова се надява да запази настоящия си временен мандат. Освен това партията на Радев се стреми да консолидира властта си на общинските избори догодина, за сметка на ГЕРБ и ДПС, които в момента контролират голяма част от местната администрация.

Неделните избори отразяват ясно отхвърляне на системата от последните години, въплътена от трикратния премиер Бойко Борисов и олигарха Пеевски. Друг симптом е, че Българската социалистическа партия, наследник на бившата комунистическа партия, не успя да си осигури места в парламента за първи път от падането на комунизма през 1990 г.

Тази връзка беше подчертана по време на кампанията от Радев, който се противопостави на приемането на валутата и предложи референдум по въпроса, като по този начин спечели част от разочарования електорат. Въпреки значителната власт, която Радев притежава, бъдещият премиер ще се нуждае от парламентарна подкрепа, за да обнови – с мнозинство от две трети (160 гласа) – Висшия съдебен съвет, чийто мандат изтече, и да назначи нов главен прокурор.

Настоящият прокурор Борислав Сарафов, чийто мандат също е изтекъл, се смята за близък до Пеевски. За по-широки съдебни реформи Радев би могъл да разчита на подкрепата на коалицията ПП-ДБ (38 депутати), която споделя неговия приоритет за демонтиране на „олигархичния модел Борисов-Пеевски“.

Коалицията ПП-ДБ обаче критикува Радев за благосклонната му позиция към руския президент Владимир Путин и за отказа му от европейска помощ за Украйна. Във всеки случай бившият президент и бъдещ ръководител на правителството винаги е заявявал ясно, че България трябва да остане в ЕС и НАТО, припомня в заключение ЕФЕ.