Страхил Делийски: Свръхочакванията в политиката са нещо много опасно

Това каза пред БНР политологът Страхил Делийски, след като Румен Радев спечели убедителна победа на парламентарния вот.

Той припомни, че подобна вълна на народно одобрение са събирали и Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов.

"Напрежение, недоволство, потребности от различни равнища се събраха в онова, което се нарича "празно означаващо". Борбата на Радев срещу олигархията се превърна в "празното ознавачщо", което можеше да събере всякакви борби и недоволства.

Но когато нямаш партия, където е относително ясно какви са механизмите за вземане на решения, отговорностите, интересите и т.н, рискът различен тип корпоративни интереси да влияят върху крайните решения е много голям. Това е първият огромен риск.

Борисов и Пеевски са имената, които са видимата част на един модел.

"Той има механизми на функциониране. Свързан е със сериозно навлизане на частния интерес в публичния сектор".

Такъв тип модел има и във Великобритания, в Германия и на други места, посочи политологът.

Високата подкрепа сред младите за "Прогресивна България" Делийски отдаде и на добре проведената онлайн кампания.

Целият разговор за геополитическата ориентация по време на кампанията не касаеше сериозни политики и действия, а позициониране, коментира още той в предаването "Хоризонт до обед".

"Темата "за" и "против" Путин е далеч по-малък инструмент за създаване на идентичност и принадлежност в политическия свят от останалите теми".

Резултатите от изборите показват, че има много голямо недоверие към партиите от настоящата партийна система, което е функция на недоверието в политическата система и институциите на българската държава.

Ангажиментите по места, които си личат през подкрепата, листи и т.н., предполагат, че на Радев ще му е изключително трудно да менажира тези различни ангажименти и интереси, които е успял да акумилира в своя подкрепа. Свръхочакванията в политиката са нещо много опасно. Много добре трябва да се дозират механизмите за мобилизация по време на избори".

"Имаме свръхприватизация, дерегулация, публично-частни партньорства, концесии, механизми, при които публичен ресурс е отдаван в частни ръце. Това е характеристика на капиталистическата неолиберална държава, която произвежда олигархия по логиката на собственото си съществуване. Политическата власт става функция на концентрацията на ресурс.

Никой никъде не се е преборил с оригархията. Това е един предизборен слоган, който трябва да фокусира в себе си всички недоволства. Единственият начин, по който може да се опиташ да направиш това, е с публични политики в три посоки. Данъчна реформа, която да промени баланса, при който милионерите да плащат повече пари, по-сериозна интервенция на държавата в икономиката - не като институция, която отдава на концесия, а която управлява, за да се намали влиянието на частния интерес в различни сектори. Третото е свързано с политическа структура, която да гарантира тези неща – подкрепа, която идва от демократична легитимност от народа, а не от спонсори.

Първите две неща в кампанията Радев каза, че няма да ги пипа – данъци и концесии. Остава третият механизъм. Той все още има тази популистка в добрия смисъл легитимност. Но има и хора, които са гласували по силата на корпоративен ангажимент, през корпоративни мрежи, по силата на спонсорите. Така се случва навсякъде по света. Големият повратен момент ще зависи от това кой тип летиминост Радев ще използва при упражняването на власт".