България отстъпва позиции в класацията за икономическа свобода

В европейския регион, включващ 45 държави, страната ни е на 22-ро място пише "Сега".

България почти не показва напредък в икономическата свобода през годините. За последната година например резултатът на страната се е повишил с едва 0.1 точка, но в класацията отстъпваме назад с една позиция - през 2025 г. заемахме 37-мо място.

"Херитидж" оценява икономическата свобода на страните по четири категории - върховенство на закона, размер на правителството, ефективност на регулациите и отворени пазари.

С резултат от 68.9 т. България заема 38-ма позиция в тазгодишното издание "Индекс на икономическа свобода 2026" на фондация "Херитидж", която е класирала 176 държави по степента на икономическата свобода, която са постигнали. Под икономическа свобода се разбира преди всичко свободата на хората да придобиват и използват икономически ресурси без ненужна държавна намеса. Проучването доказва ясни зависимости - в държавите с по-голяма икономическа свобода доходите са по-високи, бедността е по-ограничена, продължителността на живота е по-дълга, образованието е по-силно, има повече иновации, и така нататък.

Скалата на индекса е от 0 (пълна липса на свобода) до 100 точки (най-голяма свобода), а първото място е заето за поредна година от Сингапур с 84.4 точки. Групата на най-свободните държави се допълва от Швейцария, Ирландия, Австралия - всички с по над 80 точки, а Люксембург, Норвегия, Дания, Тайван и Естония са с над 78 точки. На дъното на класацията са Северна Корея с едва 3 точки и Венецуела и Куба с по под 30 точки.

Традиционно България се представя най-зле в категорията "Върховенство на закона". Тази година получаваме обща оценка от 61.6 точки в тази категория. В нея показателят за почтеност на правителството е оценен с едва 48.4 точки, а ефективността на съдебната система с 58.5 точки от максимални 100. Защитата на правото на собственост получава относително добра оценка (75.8). Докладът изрично посочва, че корупцията и руското проникване в енергетиката и медиите продължават да са сериозни предизвикателства, а слабото върховенство на правото увеличава разходите за правене на бизнес.

"Размер на правителството" е най-силната категория за България. Тук се оценява фискалната стабилност на страната ни, която достига 90.4 точки, благодарение на ниския публичен дълг от 24.1% от БВП и средногодишен бюджетен дефицит от 2.3% от БВП. Данъчната тежест също е оценена високи с 89.1 точки – пряк резултат от плоския данък от 10% върху доходите и корпоративните печалби, който е сред най-ниските в ЕС. По-умерен остава показателят за правителствени разходи (58.4 т.), отразяващ правителствени разходи от средно 37.2% от БВП на базата на бюджетните показатели отпреди година.

"Ефективност на регулациите" е третата категория, която отбелязва смесени резултати. Бизнес свободата (78.2 т.) е значително над средната оценка за всички страни, а оценката за стабилността на парите (75.8 т.) отразява сравнително ниската инфлация от 2,6% средногодишно за миналата година. Свободата на пазара на труда (62.4 т.) е над средното, но остава ограничена заради изоставането на производителността на труда и намаляващата работна ръка.

В категорията "Отворени пазари" резултатите на България са пряко обвързани с членството в ЕС. Свободата на търговията е оценена високо (79.4 т.), отразявайки общата търговска политика на ЕС. Чуждестранните и местните инвеститори се третират еднакво от закона (инвестиционна свобода 60 т.), но финансовата свобода остава сред по-слабите показатели (50 т.), което отразява ограниченото развитие на капиталовите пазари и умерената намеса на държавата във финансовия сектор.