КРИБ, БФИЕК и СМП призовават правителството да разшири и задълбочи антикризисните мерки

С уважение,

Боян Митракиев, Изп. директор и член на УС на КРИБ

Константин Стаменов, Председател на УС на БФИЕК

Ангел Траков, Председател на УС на СМП

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и Съюзът на международните превозвачи (СМП) призоваваме правителството да задълбочи антикризисните мерки с цел навременното овладяване на инфлационния шок, създаден от конфликта в Близкия Изток. С притеснение наблюдаваме увеличаващата се вероятност военните действия да продължат все по-дълго и да прераснат в дългосрочен сблъсък с потенциал да преминат в 2027 година. Нарастващите цени на петрола, природния газ, амоняка и торовете заплашват икономическата устойчивост на индустрията, логистиката, земеделието и индиректно удрят сектори като туризма. Обръщаме внимание, че в някои азиатски държави вече се очаква разкъсване на веригата за доставки и преминаване на режими.

КРИБ, БФИЕК и СМП оценяваме предприетите мерки от правителството като с недостатъчен обхват и дълбочина, поради засилващият се, а не отслабващ, интензитет на кризата. Както многократно сме заявявали, икономическата логика е инфлационният шок да бъде спрян максимално рано по веригата на стойност, а именно в производството и логистиката. В този ред на мисли, призоваваме правителството в рамките на седмицата да предприеме следното:

Актуализиране на размер на компенсациите за 50 на сто от консумираната електроенергия при долен праг от 50 евро/мвтч (вместо 63,9 евро/мвтч) в енергоинтензивната индустрия. Тя формира 26% от брутния вътрешен продукт и заема ключова позиция в най-ранните етапи по веригата на стойност, с пряк ефект за формиране на ценовите равнища. Долният праг от 50 евро/мвтч е широко възприет в Европа и определен в Пакта за чиста индустрия (CISAF). По този механизъм вече са нотифицирани над 11 млрд. евро за други страни от ЕС, докато България очаква нотификация за едва 125 млн. евро, вместо да заяви пълния възможен ресурс от 150 млн. евро.

Мярката има и дългосрочен характер, тъй като 50% от средствата по механизма е задължително да бъдат инвестирани в декарбонизация. Липсата на адекватна и навременна компенсация за енергоинтензивната индустрия поставя под реален риск сектор, който генерира една четвърт от българската икономика. Това неизбежно ще доведе до загуба на конкурентоспособност, свиване на производството и повишаване на цените в цялата икономика.

Изработване на национален механизъм за частично компенсиране на извънредния ръст на разходите за гориво на превозвачите, който да бъде финансиран от пропорционално повишените приходи от ДДС върху горивата. Тази мярка е възможно да бъде нетно неутрална за държавния бюджет и следователно да бъде лесно изпълнена в рамките на удължителния бюджет. Поради ниските маржове в логистиката, секторът е едновременно критичен за поддържане на устойчиви вериги за доставка и поставен в центъра на веригата на стойност, т.е. с висока тежест при формирането на ценовите равнища.

 Освен че и двете мерки могат да бъдат изпълнени в рамките на удължителен бюджет, те също са и изпълнение на решението на Народно събрание от 13 март 2026 г. за предприемане на спешни мерки за ограничаване на икономическите последици от високите цени на суровия петрол и природния газ. Те са таргетирани и прецизни (за логистиката могат да бъдат допълнително калибрирани) по своя характер и се вписват в заявената от правителството линия на действие.