Румен Гълъбинов: България продължава да е с най-ниските цени на дизел и бензин в еврозоната

Мерките, които държавата предприема срещу поскъпването на горивата, са по-скоро социални, отколкото антиинфлационни, и целят успокояване на психозота. Около това мнение се обединиха в ефира на „Здравей, България” Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ и икономистите Румен Гълъбинов и Щерьо Ножаров.

„Ако някой очаква, че държавата трябва да сложи таван на цените на горивата, това не е нейната роля. Мерките, които виждаме в момента, са по-скоро меки и сравнително консервативни. Пакетът от мерки трябва да бъде насочен към определени сектори. Ако даваш на всички, става много скъпо, но когато мерките са насочени в транспорта или в производството на храни може с по-малко ресурс да постигнеш повече. Въпросът е, ако нещата излязарт извън контрол, тогава вече да има и други мерки, които да влязат в сила”, каза Петър Ганев.

„Наблюдава се засилено усещане за инфлация още заради членството на България в еврозоната, и една от трите причини за инфлацията винаги е психологическа. Това, че правителството предвиди такава интервенция с много бърза скорост, беше по-скоро, за да успокои психологическата инфлация, защото тя в един момент става самозахранваща се, ако не бъде овладяна на време. Правителството с един малък пакет от мерки, но бързо въведен, успокои, че наблюдава ситуацията и реагира и това трябва да овладее и предотврати презапасяването”, коментира икономистът Щерьо Ножаров.

По думите му мерките не трябва да се разглеждат като едно цяло. „Трябва да правим разлика между антинфлационни и социални мерки. Проблемът е, че повечето мерки са социални, което не се отразява на инфлацията, а просто на уязвими групи. Много малка част от мерките са антиинфлационни”, каза още той.