Във връзка с изразено разбиране от представляващия Висшия съдебен съвет (ВСС) г-н Боян Магдалинчев на заседание на Пленума на 26 март 2026 г., че министърът на правосъдието и неговите заместници не могат да вземат отношение по разискваните теми по време на заседанията на Съвета, Министерство на правосъдието излезе с позиция, изпратена до медиите.
Ето какво гласи становището на министерството под ръководството на служебния правосъден министър Андрей Янкулов:
Ролята на министъра на правосъдието като председателстващ пленума на ВСС предполага ръководене на дебата, което по своята същност изисква възможност за вземане на думата и участие в съответните дискусии.
Отрича се възможността за функционално взаимодействие между съдебната и изпълнителната власт по значими за обществото въпроси.
Рамките на допустимото участие на министъра на правосъдието в организационното управление на съдебната власт чрез ВСС многократно е била предмет на обсъждане от Конституционния съд на Република България:
Решение № 3 от 1992 г. по к.д. № 30/1991 г.: …С това не се изключва възможността на министъра на правосъдието да вземе становище по предложенията във Висшия съдебен съвет…
Решение № 13 от 2002 г. по к.д. № 17/2002 г.: …Това се отнася и по отношение на признатата с въпросната разпоредба възможност на министъра на правосъдието да дава становища по предложенията до ВСС...
За първи път в новата ни демократична история, след конституиране на първия състав на ВСС на 27 септември 1991 г., представляващият ВСС оспорва правото на ефективно участие и изразяване на становища от страна на министъра на правосъдието и неговите заместници при обсъждане на темите от дневния ред на ВСС или впоследствие техните колегии.
Вероятно тази позиция на ВСС е предизвикана от активността на настоящия екип на Министерството на правосъдието като министърът и неговите заместници присъстват и активно участват във всички заседания на пленума и колегиите на ВСС в рамките на техния мандат.
Конституционно установеното участие не може да бъде сведено до фиктивно присъствие, лишено от възможност за изразяване на становище, тъй като това би обезсмислило предвидената от основния закон функция. Отказът да бъде дадена думата на министъра на правосъдието (съответно заместник-министър) представлява необосновано ограничаване на конституционно правомощие и нарушава институционалното взаимодействие между властите. Изразяването на становище в хода на обсъжданията не засяга по никакъв начин изключителната компетентност на ВСС да взема решения, която се реализира чрез гласуване – процес, в който министърът на правосъдието не участва.
Ако ВСС не позволи на министъра на правосъдието (съответно заместник-министърa) да изразява становища по обсъжданите теми, той на практика отнема съществен елемент от правомощието на орган на изпълнителната власт, предвидено в Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт. Правото на участие без право на изказване е лишено от реално съдържание и се превръща в чисто формална, декларативна възможност, несъвместима с принципа на правовата държава и с изискването за ефективно упражняване на предоставените от Конституцията функции.
Решение № 1 от 1999 г. по к.д. № 34/1998 г.: …Не случайно самата Конституция – чл. 130, ал. 5 – предоставя на правосъдния министър правото да председателства заседанията на Висшия съдебен съвет. Това право е ярък израз на необходимата връзка между съдебната и изпълнителната власт…
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдиите Тодор Тодоров, Румен Янков и Пенка Томчева по к.д. № 17/2002 г.: …Ако се допусне който и да е орган от властите да действа безконтролно, той ще се превърне в източник на деспотизъм. Магистратурата не прави изключение. Тук опасността е засилена, тъй като по историческа традиция съдебната власт при прилагането на законите по-малко зависи от другите власти и практически не подлежи на граждански контрол. В обществен и психологически план „властта на съдиите е търпима само поради възможността за обжалване“. При това положение голяма е опасността да се оформи изолирана власт, която под претенции за независимост се противопоставя на всяка промяна, търсене на отговорност и прозрачност…
Решение № 8 от 2006 г. по к.д. № 7/2006 г.: …В решението си по к.д. № 7 от 2005 г. съдът отбелязва: „Няма работеща конституционна система, която да предвижда и осигурява абсолютна независимост на която и да е от трите власти, защото необходимото равновесие се постига чрез взаимно възпиране. Същевременно модерният конституционализъм изисква динамичното равновесие на властите да се постига чрез сътрудничество и взаимодействие между тях. Става дума за функционално взаимодействие по основни за обществото проблеми, което нито заличава, нито преодолява принципа в името на неговия антипод – единството на властта. Взаимодействието и сътрудничеството, от една страна, и взаимният контрол и възпиране – от друга, не следва да водят обаче до обезличаване на която и да е от трите власти, до размиване на нейните собствени отговорности или до прехвърляне на специфични правомощия на други субекти.”…
Решение № 6 от 2022 г. по к.д. № 6/2022 г.: …Принципът на разделение на властите има смисъла на сътрудничество, установяване на баланс на взаимоотношения между висшите държавни органи, на взаимодействие помежду им и полагане на общи усилия в постигането на легитимните цели на държавното управление….
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)