Кабинетът сезира КС за решението на НС да възложи на МС да предприеме мерки срещу ценовия шок

Ето какви решения прие Министерски съвет:

Одобрено е финансиране на Държавна агенция „Технически операции“ за 2026 г.

Одобрени са средства по бюджета на Министерството на правосъдието

Министерският съвет прие решение за изплащане на 19 471,77 евро по две решения на ЕСПЧ

Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 19 471,77 евро, представляващи обезщетения в изпълнение на две решения на Европейския съд по правата на човека срещу България, постановени на 09.09.2025 г. и 22.01.2026 г.

На първия и третия жалбоподател ЕСПЧ е присъдил по 4500 евро за неимуществени вреди, а на втория-5500 евро. Освен това държавата трябва да плати и 2521,77 евро за съдебни разходи и разноски.

Одобрен е докладът с резултатите от редовното заседание на Съвета ЕКОФИН

Одобрен е докладът с резултатите от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 10 март 2026 г. в Брюксел, Белгия.

Съветът одобри изменението на средносрочния фискално-структурен план на Ирландия и прие решения за изпълнение, с които одобрява целенасочени изменения в плана за възстановяване и устойчивост на Естония.

Одобрено е искане за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 13 март 2026 г. за предприемане на мерки срещу ценовия шок от високите цени на суровия петрол и природния газ

Одобрено е финансиране на Министерството на вътрешните работи за 2026 г.

Приет е Доклад във връзка с процедури по чл. 260, параграф 2, ал. 1 и чл. 260, параграф 3, ал. 1 от Договора за функционирането на ЕС

Съгласно последните изменения в координационния механизъм по европейските въпроси такъв доклад се изготвя на всеки три месеца и се изпраща за информация на Народното събрание.

Правителството одобри доклада от заседанието на Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри доклада от редовното заседание на Съвет „Общи въпроси“, което се проведе на 17 март 2026 г. в Брюксел.

Министрите проведоха дискусия по Многогодишната финансова рамка за периода 2028-2034 г. като се фокусираха върху аспектите на управлението.

Правителството одобри резултатите от видеоконференция на министрите с ресор жилищна политика по отношение на Европейския план за достъпни жилища

Министерският съвет одобри резултатите от неформална видеоконференция на министрите на страните членки от Европейския съюз с ресор жилищна политика, проведена на 3 февруари 2026 г.

В рамките на дискусията по-голямата част от министрите подкрепиха плана на Комисията, като същевременно подчертаха необходимостта той да зачита и допълва отговорността на държавите членки за жилищната политика.

Одобрени са резултатите от участието на България в Съвета на ЕС по заетост и социална политика

Правителството одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на ЕС по заетост и социална политика, което се проведе на 9 март 2026 г. в Брюксел.

Одобрени бяха и документи, свързани с теми в социалната сфера.

Одобрена е позицията на България за неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност, часат „Научни изследвания“

Правителството одобри позицията на Република България за участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност (част „Научни изследвания“), което ще се проведе онлайн на 31 март 2026 г.

Одобрена е позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 30 март 2026 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

Внимание следва да се обърне на преговорите по споразумение с Австралия предвид възможното му отражение върху секторите на захарта и овцевъдството.

ДП РАО е определено за „експлоатиращ ядрена инсталация“ в Република България по смисъла на Виенската конвенция

Министерският съвет предостави дерогация за доставки за АЕЦ „Козлодуй“

Одобрено е доплащане на помощ на кандидатите по програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна

С приемането на настоящия акт плащанията към одобрените за финансиране кандидати са в размер на 118 967 евро е ДДС, съгласно приложения Списък № 32, неразделна част от Решението на Министерския съвет.

Изменя се Решението за създаване на Механизъм за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото в Република България

За ратифициране е предложено Споразумение във връзка с използването и поддръжката на приложението goAML на ООН

Предвижда се текстът на Споразумението да не бъде обнародван в „Държавен вестник.“

Правителството прие Решение за определяне на председател и състав на Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции

Министерския съвет прие Решение за определяне на председател и на поименен състав на Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции.

Правителството одобри финансирането на разходи и трансфери по държавния бюджет в размер до 600 млн. евро за сметка на наличности от предходната година

В Болградската гимназия ученици с български корени ще продължат да изучават родния език и традиции

Протоколът се сключва на основание на действащо от 1994 г. Споразумение между образователните министерства на двете държави.

Правителството одобри финансиране за отбелязването на 150 години от Априлското въстание

Честванията ще бъдат отразени с подкрепата на Българската национална телевизия и Българското национално радио, с цел осигуряване на широка обществена информираност и национална видимост.

С решението се гарантира необходимият финансов ресурс за навременната подготовка и координираното провеждане на юбилейните инициативи, посветени на съхраняването на историческата памет и утвърждаването на националната ни идентичност.

Служебният кабинет "Гюров" проведе редовното си заседание днес.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на Държавна агенция „Технически операции“ за 2026 г. С Решението се предлага одобряването на финансиране в размер на 245 000 евро за обезпечаване на дейности в изпълнение на поети ангажименти по сключен договор за основен ремонт на комплекс от сгради.

Правителството одобри осигуряването на средства за възстановяване на разходи по бюджета на Министерството на правосъдието за изплащане на обезщетения на стойност общо 20 440 евро по решения на Европейския съд по правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

1. По жалбата „Иларева и други срещу България“ тримата жалбоподатели - правозащитници, повдигат оплакване, че българската държава е нарушила чл. 8 от Конвенцията (правото на личен живот) във връзка с чл. 14 (забрана на дискриминацията), поради невъзможността на националните власти да проведат ефективно разследване на отправени в социалните мрежи смъртни заплахи срещу тях от частни лица във връзка с професионалните им дейности. Съдът е приел, че начинът, по който наказателноправните механизми са били приложени в настоящия случай от разследващите органи, е бил недостатъчен и представлява нарушение на задълженията на държавата по член 8 от Конвенцията във връзка с член 14 от Конвенцията. И отбелязва, че обхватът на разследването е бил необосновано ограничен, не е събирана информация по очевидни линии на разследване и др.

2. Жалбата „Илиев срещу България“ касае оплаквания за неадекватни условия на задържане в Затвора в Ловеч в периода 2016 - 2017 г. Позовавайки се на водещото дело срещу България в това отношение - „ Нешков и други срещу България “ (жалба № 36925/10 и 5 други), ЕСПЧ намира нарушение на чл. 3 от Конвенцията (забрана на изтезанията) и в настоящия случай. Въпреки че в рамките на съдебни производства по ЗОДОВ съдилищата също са признали нарушенията и са присъдили обезщетения за претърпените неимуществени вреди, размерът на тези обезщетения е бил много по-нисък от стандартите на ЕСПЧ за справедливо обезщетение, което е направило средството неефективно и в конкретния случай. С оглед на това, Съдът присъжда на жалбоподателя сумата от 2200 евро за неимуществени вреди и 250 евро за разноски.

Министрите обмениха мнения за пакета за интеграция и надзор на пазара - ключов елемент от Съюза на спестяванията и инвестициите. Пакетът е амбициозен проект, насочен към задълбочаване на интеграцията на капиталовия пазар на ЕС чрез премахване на пречките, които възпрепятстват трансграничните финансови услуги.

Министрите обсъдиха подготовката за срещата на министрите на финансите и управителите на централните банки на Г-20, както и за пролетните срещи на МВФ, които ще се проведат в средата на април във Вашингтон. Съветът възложи на Икономическия и финансов комитет да финализира мандата от ЕС за срещите и за посланията в изявлението пред Международния валутен и финансов комитет.

Министерският съвет одобри искане за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание за предприемане на мерки срещу ценовия шок от високите цени на суровия петрол и природния газ, прието на 13 март 2026 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2026 г.).

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на Министерството на вътрешните работи за 2026 г. С Решението се одобрява финансиране в размер на 5 500 000 евро за обезпечаване изпълнението на дейностите на Медицинският институт на МВР по договори с Национална здравноосигурителна каса за извършване на медицински услуги.

Правителството одобри и друго Решение за одобряване на финансиране на Министерството на вътрешните работи за 2026 г. С Решението се одобрява финансиране в размер на 2 101 630 евро за обезпечаване на дейности по издаването на българските лични документи в изпълнение на поети ангажименти по сключени договори на МВР.

С Решение на Министерския съвет беше приет доклад относно образуваните от Европейската комисия срещу Република България процедури по чл. 260, параграф 2, ал. 1 и по чл. 260, параграф 3, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз на етап мотивирано становище и съдебна фаза към 28 февруари 2026 г.

Целта на доклада е информативна и превантивна - предотвратяване на образуването на процедури срещу Република България за неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Европейския съюз, както и закриване на висящите процедури преди Съдът на Европейския съюз да бъде сезиран от Европейската комисия.

Съвет „Общи въпроси“ подготви заседанието на Европейския съвет (19-20 март 2026 г.) на базата на проект на заключения, който включваше темите Украйна, Близък изток, сигурност и отбрана, конкурентоспособност и единен пазар; следващата Многогодишна финансова рамка, миграция и мултилатерализъм.

По време на срещата жилищната криза беше представена като заплаха за европейската стабилност, наред с геополитическото напрежение и изменението на климата. Европейската комисия, с подкрепата на държавите членки, ще направи детайлно картографиране на аспектите на проблема, като до края на 2026 г. ще представи анализ на наличните данни за решаването на кризата. Идеята е да се мобилизират повече публични и частни инвестиции в изграждането на нови и в реконструирането на съществуващи сгради, които да осигуряват социални жилища на достъпни цени.

България приветства инициативата на Комисията по публикуване на Европейския план за жилища на достъпни цени. Страната даде положителна оценка на новата координационна роля на Европейската комисия по въпросите за достъпните жилища и стремежа тази политика да бъде утвърдена като обща европейска цел. Ускоряването на строителството и насърчаването на енергийно ефективно и висококачествено строителство също са от съществено значение, особено за уязвимите групи и за домакинствата със средни доходи, които все по-често срещат затруднения при осигуряването на адекватно жилище.

Същевременно България счита за необходимо в следващите етапи да има повече яснота относно практическото прилагане на плана. Призова за повече яснота относно ролята на следващата Многогодишна финансова рамка (2028-2034) за подкрепа на инвестиции в социални и достъпни жилища и гарантиране на допълняемост между бъдещите инструменти по МФР, финансирането по политиката на сближаване и финансовите механизми с участието на Европейска инвестиционна банка. Страната заяви намерението си да се включи конструктивно в по-нататъшните дискусии.

По време на форума министрите проведоха два дебата. По време на първата дискусия бяха обсъдени политиките на държавите членки за подпомагане и икономическо активиране с цел предотвратяване на бедността и социалното изключване. Фокусът на втория дебат беше поставен върху Европейския семестър за 2026 г. и темата за използване на изкуствения интелект за укрепване на качествената заетост и правата на работниците.

България ще изрази подкрепа за инициативите на Европейската комисия за подобряване на иновационната среда и намаляване на различията в ЕС. Страната ни ще напомни, че основните предизвикателства остават фрагментацията на пазара и ограничения достъп до финансиране, както и необходимостта от улесняване на международното сътрудничество и достъпа до научна инфраструктура. По време на заседанието българската делегация ще постави акцент върху засилване на връзката между науката и бизнеса чрез подкрепа за иновационни екосистеми, по-гъвкави финансови инструменти и сътрудничество между научни организации и предприятия.

Привличането и задържането на таланти е ключов фактор за конкурентоспособността, включително чрез инициативи като „Избери Европа“ и национални програми за млади учени. България ще призове към подобряване на достъпа до европейски инструменти за мобилност на изследователите.

В рамките на заседанието ще бъде обсъдена ролята на Европейския съюз за преодоляване на различията. Министрите са поканени да обсъдят основните пречки пред разрастването на иновативните компании в ЕС, добри национални и регионални практики за привличането на таланти, новатори и инвеститори за утвърждаване на Европа като водеща дестинация за иновации.

Европейската комисия ще направи преглед на изпълнението на Визията за земеделие и храни, една година след нейното представяне. Република България оценява положително усилията на Европейската комисия през първата година от прилагането на Визията и счита, че вече са налице конкретни резултати по основните приоритети. Планираните и текущите инициативи в рамките на Визията са важна основа за укрепване на европейското земеделие, но в контекста на нарастващите геополитически, икономически и климатични предизвикателства ще бъдат необходими и допълнителни усилия. Визията задава правилна стратегическа рамка, но нейното успешно изпълнение ще зависи от адекватното финансиране, ефективното прилагане на мерките, опростяването на правилата и гарантирането на равнопоставеност на пазара, така че европейското земеделие да остане конкурентоспособно, устойчиво и способно да гарантира продоволствената сигурност на Европейския съюз.

Съветът ще обмени мнения и относно свързаните с търговията въпроси на селското стопанство на базата на информация, която ще бъде представена от Комисията. Република България ще отбележи, че отчита засилване на вноса на слънчоглед от трети държави, в частност от Аржентина. Компетентните национални служби констатират завишени нива на пестициди при част от тези доставки, което поражда сериозни опасения както по отношение на лоялната конкуренция, така и за спазването на стандартите за безопасност на храните в Съюза.

Към тази динамика следва да се добави и потенциалният ефект от предприетите мерки от страна на Украйна, включително въвеждането на експортни мита върху износа на слънчоглед, рапица и соя с цел стимулиране на вътрешната преработка и увеличаване на износа на слънчогледово масло към Европейския съюз.

В по-широк контекст считаме, че е необходимо извършването на комплексна оценка на всички действащи и предстоящи търговски споразумения на Европейския съюз с оглед идентифициране на потенциални кумулативни негативни ефекти върху чувствителни сектори.

На заседанието също така министрите ще обсъдят енергийния преход в секторите на рибарството и аквакултурите в ЕС. Република България подкрепя стратегическата рамка, очертана от Европейската комисия относно енергийния преход в сектора от 2023 г., както и бъдещата визия за развитието на рибарството и аквакултурите до 2040 г. Тези инициативи поставят основата за трансформацията на сектора и за постепенното намаляване на емисиите с цел постигане на климатична неутралност до 2050 г.

От гледна точка на Република България модернизацията на риболова и подобряването на енергийната ефективност са ключови условия за успешното осъществяване на енергийния преход в сектора. Считаме, че особено внимание следва да бъде отделено на дребномащабния крайбрежен риболов, който има значителна социална и икономическа роля за страната ни.

Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО) е определено за „експлоатиращ ядрена инсталация" в Република България по смисъла на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание.

ДП РАО е юридическо лице, създадено на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. В неговия предмет на дейност се включват управлението на радиоактивни отпадъци, изграждането, експлоатацията, рехабилитацията и реконструкцията на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, превозът им извън площадката на съответното ядрено съоръжение, както и извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения.

ДП РАО е в заключителна фаза на въвеждане в експлоатация на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (НХ РАО), за което през м. февруари 2026 г. е подписан констативен акт (образец 15). Срокът за въвеждане в експлоатация на хранилището е 1 април 2026 г.

За да бъде приключена регулаторната процедура и хранилището да получи разрешение за въвеждане в експлоатация е необходимо с акт на Министерския съвет да се определи ДП РАО за лице, което по силата на международното и националното право е „експлоатиращ ядрената инсталация“. Същевременно, условие за издаване на разрешение за експлоатация на НХ РАО е наличието на финансова гаранция, покриваща отговорността за ядрена вреда. Практиката в Република България, както и в повечето държави от ЕС, е видът на финансовата гаранция да бъде застраховка „Обща гражданска отговорност“, покриваща отговорността за ядрена вреда. С днешното си решение Министерският съвет определи и вида на финансовата гаранция, а именно - застраховка „Обща гражданска отговорност“, която ще бъде сключена със специализиран пул - ГД „Български национален застрахователен ядрен пул“.

Министерският съвет разреши на днешното си заседание да бъде предоставена дерогация от член 3ж, параграф 1, член 3и, параграфи 1 и 2 и член 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 г. относно ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

С дерогацията се разрешава на АЕЦ „Козлодуй“ да възложи обществени поръчки с избрани изпълнители, както и да продължи изпълнението на договор за обществена поръчка съгласно приложение към днешното решение. Централата ще може да внесе от Русия продукти от желязо и стомана, при изпълнение на договори, изброени също в приложения към днешното решение. Разрешава се също предоставяне на техническа помощ, необходима за изпълнение на изрично изброени в приложенията договори. Дерогацията се дава за срок до изтичане срока на договорите.

Основен приоритет при експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“ е поддържането на най-високо равнище на техническа и ядрена безопасност, радиационна защита, безопасни и здравословни условия на труд, както и опазването на околната среда. Гарант за ядрената безопасност и безаварийното електропроизводство са регулярните доставки на елементи и части от проектанти, конструктори и производители на монтираното в централата оборудване. Тъй като голяма част от системите и оборудването в централата е с руски произход, някои от договорите за доставки на стоки, свързани с надеждната и безопасна експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, са сключени или се налага да бъдат сключени с руски изпълнители.

АЕЦ „Козлодуй“ е единствената атомна централа в България и е най-големият производител на електрическа енергия в страната. Тя осигурява повече от една трета от националното годишно производство на електроенергия. Това, заедно с високата експлоатационна безопасност и надеждните доставки на електроенергия, определя нейната роля като ключов фактор за стабилността на националната електроенергийна система и за енергийната сигурност на страната.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на доплащане на помощ на кандидатите по „Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г., изменена и допълнена с Решения № 535, 665, 856, 909, 963 и 1038 на Министерския съвет от 2022 г. и Решения № 141, 212, 323, 400, 454, 660 и 939 на Министерския съвет от 2023 г. и Решение № 115 и 201 на Министерския от 2025 г., съгласно списък № 32 и проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерство на туризма за 2026 г. Доплащането е за отчетни периоди от 01.01.2025 г. до 31.01.2025 г. и от 01.02.2025 до 04.03.2025г., в резултат на преразглеждане на проектните предложения по списък № 29 и списък № 30.

Министерският съвет прие изменение и допълнение на Решение № 356 на Министерския съвет от 2025 г. за създаване на Механизъм за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото в Република България, допълнено с Решение № 939 на Министерския съвет от 2025 г.

Създаденият с Решение № 939 на Министерския съвет от 2025 г. постоянно действащ Координационен център ще провежда заседания по график, определен от неговия ръководител, не по-малко от веднъж месечно, като е предвидена и възможност за провеждане на извънредни заседания при необходимост.

Координацията на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото ще продължи до края на периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите (8 август 2026 г.), през който ще продължи осъществяването на засилен контрол за спазването на изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България за формиране на цените, за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите, за обявяване на крайна цена във фискалния/системния бон и др.

Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране със закон на Споразумението за ниво на обслужване, стандартен пакет, продължаване на услуги между Държавна агенция „Национална сигурност“ на Република България и Организацията на обединените нации, представлявана от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), Отдел за управление (DM), Служба за информационни технологии (ITS), относно предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с продължаването на използването и поддръжката на приложението goAML на ООН, подписано на 11 февруари 2026 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН и на 16 февруари 2026 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“.

Споразумението предвижда продължаването на използването на въведеното в експлоатация в Държавна агенция „Национална сигурност“ приложение на ООН goAML и осигуряването на услуги по неговата поддръжка. Приложението на ООН goAML цели подпомагане на държавите членки в противодействието на финансовите престъпления, включително изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

Междуведомственият съвет е създаден с чл. 27в, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите и е постоянно действащ колективен орган, който разглежда постъпилите заявления за извършване на преки чуждестранни инвестиции и издава разрешение или отказва издаването на разрешение за пряка чуждестранна инвестиция. Съгласно чл. 27в, ал. 2, т. 1 от ЗНИ председателят на Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции е заместник-министър председател и се определя от Министерския съвет.

С настоящото правителствено решение за председател на Междуведомствения съвет е определен Андрей Янкулов - заместник министър-председател и министър на правосъдието, а за заместник-председател Ирена Младенова - министър на иновациите и растежа.

Със свое решение правителството одобри финансиране на разходи по държавния бюджет и предоставени трансфери от държавния бюджет за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд за месец март 2026 г. в размер до 600 млн. евро. Средствата ще са за сметка на наличности от предходната година.

При този подход се постига осигуряване на регламентираните увеличения на разходи и трансфери и нормално финансиране на дейността на министерствата и институциите, тъй като разходите им ще се осъществяват в съответствие с влезлите в сила изменения в съответните актове.

Финансирането на разходите и трансферите се извършва на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република българия за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година.

Учениците с български корени ще продължат да изучават български език, както и българска литература, история, традиции и обичаи на българите и други предмети на български език съгласно учебния план в Болградската гимназия „Г. С. Раковски“ в Одеска област. Ще им се осигуряват и учебници и учебни помагала, необходими за организиране на учебния процес. Това предвижда одобреният от Министерския съвет нов Протокол между МОН и Министерството на образованието и науката на Украйна, който надгражда подписания през 2000 г.

В документа се отчита важната роля на Болградската гимназия като институция, съхраняваща националната идентичност и културното наследство на българското малцинство в Украйна и се гарантира правото на гражданите на Украйна, принадлежащи към това малцинство, да получават образование на родния си език.

Българската страна поема ангажимент да провежда курсове за повишаване на квалификацията на преподавателския състав на Болградската гимназия във висшите училища в нашата държава, както и езикови курсове и практики за ученици от гимназията. Също така по искане на украинската страна ще могат да се командироват квалифицирани учители по български език и литература, история и география на България, българска народна музика, български народни танци и други предмети.

Министерският съвет прие решение за одобряване на финансиране на Министерския съвет и на Министерството на културата, както и за предоставяне на трансфери към общините за 2026 г., свързани с подготовката и провеждането на националните чествания по повод 150-годишнината от Априлското въстание.

Общият размер на одобреното финансиране е 1 345 049 евро. Средствата са предназначени за реализирането на национална програма от културни, образователни и научни инициативи, които ще отбележат едно от най-значимите събития в българската история.

Финансирането включва: подкрепа за инициативи на Министерството на културата; на Министерския съвет - за отбелязването на събитието от Областната администрация на Враца; трансфери към 10 общини - Батак, Брацигово, Карлово, Копривщица, Панагюрище, Перущица, Стрелча, Лесичово, Златица и Козлодуй.

Програмата на националното честване обхваща концерти, театрални постановки, изложби, научни форуми и образователни инициативи, насочени към широка аудитория. Сред централните събития е гала спектакъл, който ще се проведе на 20 април в зала 1 на Националния дворец на културата с участието на всички състави на Българското национално радио.