Джей Ди Ванс и „глупавата глобалистка война“, която уж трябваше да започне Байдън

…

_____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

По време на президентската кампания през 2024 г. Джей Ди Ванс имаше ясно послание за американската външна политика.

Според него Съединените щати трябва да спрат да влизат в това, което той наричаше „глупави глобалистки войни“.

Хм . . .

„Ако искате детето ви да отиде да се бие в някоя глупава глобалистка война, гласувайте за Джо Байдън“, заяви Ванс по време на кампанията. В множество интервюта (предимно в подкасти) той предупреждаваше, че война, включваща Иран, би била катастрофална: скъпа, стратегически безразсъдна и потенциално способна да предизвика по-широк глобален конфликт.

По онова време тези аргументи позиционираха Ванс като един от най-видните MAGA гласове, които настояват за по-сдържана американска външна политика. #NenaOmrazata, един вид…

Иронично обаче…

… днес тези изказвания изглеждат все по-неловко.

Ванс все пак е вицето на Тръмп, който пък заяви, че Иран ще бъде лошо ударен, че следващите са Куба, а от Пентагона пък вече се тревожат, че: „…стратегическият арсенал на Съединените щати е започнал да намалява с притеснително бързи темпове в резултат от интензивните бомбардировки и ракетни удари срещу Иран в рамките на операция „Епичен гняв““.

Не знам как да коментирам тази ирония.

А Ванс, който някога беше гласовит относно опасностите от подобен конфликт, до голяма степен… как да го кажем?... изчезна. Тих е, че чак е невидим.

Войната, за която той предупреждаваше, че ще бъде започната от Байдън, я започна неговият шеф, а Ванс изчезна от медийния небосклон, та няма как да го питат какво мисли за операция „Епичен гняв“ – дали е „глупава глобалистка война“ или не.

Дали още го смята? Дали републиканците в САЩ не са пълна пародия на партия и – като цяло – на човешки същества? Кой знае?

По време на кампанията (която аз смятам, че вече преспокойно може да се нарича „лъжливата президентска кампания на републиканците“), в подкаста на Тим Дилън Ванс предупреди, че „Америка не трябва постоянно да полицейства всеки регион на света“. Война с Иран, според него (тогава), би била „огромно отклоняване на ресурси и стратегическа грешка“.

Ти да видиш!

А какво смята Тръмп сега?

Докато още бяха в кампания, в едно друго интервю, Ванс определи потенциална война между Израел и Иран като „най-вероятния и най-опасния сценарий“, който може да предизвика по-широк глобален конфликт.

Само че тогава приписваше тази (тогава въображаема) война на Байдън, за да плаши избирателите.

Днес тази война си е съвсем реална; само че е започната от Тръмп.

Ванс е тихичък. А изненадани няма.

Кратко (и силно ненужно но все пак) напомняне: Съединените щати се присъединиха към Израел в удари по ирански цели, което доведе до разширяваща се конфронтация в Близкия изток с участието на множество регионални актьори. Президентът Доналд Тръмп сигнализира, че САЩ ще направят „всичко необходимо“ във военно отношение, за да продължат кампанията.

Това май е ТОЧНО сценарият, за който Ванс предупреждаваше по време на кампанията. А сега е официална политика.

Джей Ди Ванс обикновено е с едно (да не казваме „досадно“, но) свръхактивното присъствие в социалните мрежи. Е, изведнъж утихна. Не беше до Тръмп и в ключовите моменти на вземане на решения.

Вместо това Белият дом публикува снимка, на която Ванс ръководи второстепенна среща, седнал до директора на националното разузнаване Тулси Габард.

Снимката неволно илюстрира по-широка реалност: в рамките на администрацията политическите възгледи на Ванс изглеждат все по-незначими.

Но по време на кампанията лъжите му бяха достатъчно красноречиви, че да помогнат на Тръмп да спечели.

Ванс беше един от най-последователните гласове в MAGA, които се противопоставяха на нови военни конфликти в чужбина. Неговият светоглед поставяше акцент върху съсредоточаването на американските ресурси върху конкуренцията с Китай, а не върху регионални войни.

Много от идеите, които някога определяха политическата идентичност на Ванс – икономически национализъм, по-силна защита на труда, агресивно прилагане на антитръстови политики – до голяма степен отсъстват от програмата на администрацията. Идеи, които бяха чудесна реклама, но вече, изглежда, са в кошчето.

Ванс и идеите му все повече „отсъстват“. В икономическата политика, имиграцията, външните работи и дори регулирането на изкуствения интелект други фигури изглежда имат далеч по-голямо влияние в Белия дом.

Стивън Милър доминира имиграционната политика. Държавният секретар Марко Рубио оформя външната политика. Министърът на финансите Скот Бесент играе ключова роля в икономическите решения.

В тази среда вицепрезидентът все повече изглежда не като централен архитект на политиката, а като усмихнат политически плакат.

Поразителна политическа ирония. Човекът, който плашеше с безкрайни външни конфликти, сега служи в администрация, която започва външни конфликти.

Политикът, който критикуваше „глобалистките войни“, днес защитава военна кампания, обхващаща Близкия изток.

Преди да се присъедини към кандидатската двойка, Ванс изгради репутация на един от най-ясните критици на американската външна политика след 11 септември; особено на така наречените „вечни войни“, последвали инвазията в Ирак.

Сега, като вицепрезидент, се оказва в позицията да защитава администрация, чиито действия все повече приличат на политиките, които някога осъждаше.

Това противоречие може да стане още по-значимо, ако Ванс един ден реши да се кандидатира за президент. Името му вече често се споменава като възможен кандидат на Републиканската партия през 2028 г.

Ако този момент настъпи, Ванс може да се изправи пред неудобно политическо предизвикателство: да обясни как така критикът на безкрайните войни се превърна във вицепрезидент на правителство, което води такива войни.

Засега обаче ситуацията е по-проста, защото последователите му все още са хипнотизирани от победата през 2024 г. и са твърде заети да измислят смешки по адрес на „либтардите“, че да се сетят къде се намират и какво им се случва.