Проблемът не се корени в технологичния капацитет на американската армия, който така или иначе е недостижим в сравнение с този на Иран.
„Въпросът е кой първи ще остане без ракети“, заяви анализаторът Кели Гриеко от Stimson Center в телевизионно интервю, визирайки непрекъснатата размяна на атаки в региона.
В кулоарите на Пентагона е започнало да циркулира известно безпокойство, което само допреди седмици изглеждаше немислимо: стратегическият арсенал на Съединените щати е започнал да намалява с притеснително бързи темпове в резултат от интензивните бомбардировки и ракетни удари срещу Иран в рамките на операция „Епичен гняв“.
Истинският дебат се върти около нещо по-тривиално, но от решаващо значение в една модерна война: дълбочината на арсеналите и индустриалния капацитет за попълването им. По-специално, анализаторите посочват три критични области: ракети-прехващачи на противовъздушната отбрана, прецизни боеприпаси и специализирани бомби, използвани срещу солидни укрепления.
Един от фокусите на безпокойство са системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ и THAAD, предназначени за прехващане на балистични ракети. Тези прехващачи се използват неуморно за защита на американските бази, кораби и съюзници в Близкия изток от ирански нападения.
Проблемът е, че се касае за изключително скъпи и същевременно отнемащи продължително време за производство оръжия . Някои експерти предупреждават, че сегашният темп на използване може да започне опасно да намалява наличните резерви. Конфликтът придобива черти на война на изтощение, в които и двете страни се опитват да изчерпят ресурсите на противника.
Иран от своя страна разполага с хиляди ракети и нарастващ флот от атакуващи дронове, много от които евтини и сравнително лесни за производство. Стратегическият парадокс е очевиден: Америка може да използва прехващачи за милиони долари, за да сваля дронове, които струват жълти стотинки. Най-фрапиращ остава фактът, че САЩ поддържат най-големия военен бюджет на планетата – близо два трилиона долара годишно. Голяма част от тези разходи обаче не се използват директно за производство на оръжия.
Значителна част от този бюджет отива за заплати, пенсии, здравеопазване и за военна и инфраструктурна поддръжка. Индустриалната база, която произвежда ракети и боеприпаси, от друга страна, е намалена след края на Студената война. Резултатът е, че бързото увеличаване на производството на въоръжение може да отнеме години, дори и с извънредни бюджети, одобрени от Конгреса, отбелязва La Razon.
Някои законодатели вече прогнозират, че може да се наложи Белият дом да поиска допълнителен милиард за попълване на запасите от ракети и бомби, използвани в кампанията срещу Иран. Съединените щати поддържат военни ангажименти в Европа, Индо-Тихоокеанския регион и Близкия изток, освен че продължават да доставят оръжия на съюзници като Украйна.
Всяка ракета „Пейтриът“, използвана в Персийския залив, е една по-малко на разположение в случай на евентуален конфликт с Русия или Китай. Ето защо няколко анализатори предупреждават, че войната с Иран може да има много по-дългосрочни стратегически последици. От Вашингтон до Тайван и Киев съюзниците на САЩ следят внимателно, докато конфликтът източва част от оръжията, които също така са и част от собствената им отбрана.
)