Политика без програма – най-опасната форма на надежда. Как се появи нов лидер в България?

Особено неблагоприятен сценарий би бил формирането на правителство, оглавено от тази партия, която е още нероден Петко.

__________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Предсрочни парламентарни избори в България са насрочени за 19 април. Има сериозни основания да се смята, че резултатите от тях може да изглеждат много различно от досегашните.

В анализ на англоезичната версия на „Європейська правда“ редакторът Антон Филипов обобщава заключенията на наблюдателя и автор на „Українська призма“ Володимир-Назарій Гавріш, който разглежда перспективата пред България, както и какво означават изборите ни за Украйна.

Володимир-Назарій Гавріш и Филипов обобщават, че тези избори изглеждат различни от всички досегашни, защото този път в надпреварата ще участва партия, свързана с Румен Радев (президентът на страната, припомнят те, който подаде оставка, именно за да се включи в парламентарните избори).

Въпреки че партията все още не е формално създадена, социологическите агенции прогнозират, че тя може да заеме първо място с убедителна преднина.

Това е факирски номер, очевидно правещ впечатление на всички, които имат дори и бегъл поглед върху ситуацията. Особено на чужденци…

В средата на февруари две български социологически агенции проведоха проучвания на електоралните нагласи. Резултатите бяха наистина сензационни: хипотетичната партия на бившия президент Радев получава съответно 25,6% и 33,3% подкрепа.

Какво казва Гавріш? Казва: И двете проучвания показват впечатляващи стойности: политическата сила на Радев е на път да спечели относително мнозинство на фона на спадаща подкрепа както за персоналистки популистки партии, така и за проруския естаблишмънт и проевропейските коалиции.

За да спестим малко от подробностите, ще отидем направо на заключението, което е, че дори без да постигне самостоятелно мнозинство, партията на Радев (каквато и да е тя) има всички шансове да се превърне в ядро на ново коалиционно управление.

Така-а…

На Радев му трябва само да мълчи достатъчно убедително и да изглежда „благонадежден“, това е.

Защо Радев изглежда като победител още от съблекалнята? Не, чакайте, ще се върнем на това след малко, преди това обаче…

… какви са двете опции пред Радев?

Първият сценарий е умерен евроатлантизъм. България остава в ЕС и НАТО, но без особена „амбиция“, и определено без дълбока интеграция. Стабилност, но без посока или иначе казано „Модел, който все повече напомня Унгария на Орбан“.

А ние вече сме говорили за това . . . ↓

Вторият сценарий пък е умерена русофилия. Балансиране към Москва и Пекин, опит за отказ от еврозоната, постепенно изместване от западните партньори.

„Умерена“, но достатъчна, за да блокира всичко важно. И в двата случая има една константа: България се отдръпва от помощта за Украйна, от европейското семейство, от партньорите си в Брюксел.

Да се върнем на това защо Радев изглежда като победител още от съблекалнята.

Причините за тази широка избирателна подкрепа са няколко, но три се открояват: новото лице на парламентарната сцена, високите рейтинги на одобрение и доверие към бившия президент ПРЕДИ оставката му, както и фактът, че хипотетичната партия все още няма ясно дефинирана програма, което (чети внимателно!) оставя пространство за надежди и очаквания сред част от избирателите.

Тъжно, нали?

Хайде пак да погледнем двата сценария! Това заключение правим с оглед на вече демонстрираните политически предпочитания на Радев:

Първият вариант е умерен евроатлантизъм. При този сценарий бившият президент няма да отхвърли ползите от НАТО и ЕС, но също така ще се въздържа от задълбочаване на интеграцията в тези структури. ВикторОрбановият сценарий.

Вторият вариант е умерена русофилия. В този случай Радев ОТКРИТО ще търси сближаване с Русия и Китай, ще се стреми към отмяна на присъединяването на България към еврозоната и ще намалява зависимостта на страната от западните партньори, като постепенно ги заменя с Пекин.

При такъв сценарий новата партия би блокирала всякакви инициативи за подпомагане на Украйна; както на ниво ЕС (особено опасно за партньорството ни!), така и на национално ниво. Оправдавайки това с опит „да се спре страданието на обикновените хора и да се постигне мир“.

Самото класиране на партията на Радев на първо място на предстоящите парламентарни избори би било лоша новина за Украйна. Това е от гледна точка на украинците.

Би било немного добра новина и от гледна точка на българите, но да не забравяме, че българите са същите онези хора, които от плажа в Гърция или Италия пишат във Фейсбук (докато пият узо и фрапе) колко по-добре се е живеело по соца.

Защо е недобра новина за българите ли? Защото бурето с барут в Европа тлее и истинските лидери вече стигнаха до заключението, че СЕГА ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА им трябват силни и предвидими съюзници, за които да не се чудят дали не са руски троянски коне.

И ЗАТОВА се заговори за Европа на две скорости. Като русофилите и приятелите на Путин изпадат от първата скорост и остават на задния план. Съответно инвестициите отиват на кино, а „Кой ще ни даде париииииииии?!“ се връща на дневен ред като рефрен на народа, който ще започне да усеща, че мечтата му да се върне времето на българо-съветската дружба, е напът да се сбъдне. И поговорката „внимавай какво си пожелаваш“ ще ги изплющи през лицето.

И въпреки това най-вероятно Радев ще спечели, ще изключим от скорост; и Шенген, и еврозоната ще са ни само на хартия.

Защото соцносталгията, гарнирана с демонизирането на Брюксел и Запада ще си свършат работата – да ни оставят в задния двор на Европа, докато бавно пълзим да изпълняваме поръчката на Кремъл да сеем раздор в ЕС.

Само не забравяйте, че собствениците на „медиите“, „политиците“ и „анализаторите“, които демонизираха Брюксел, ще си харчат парите в Европа; и къщи ще си купят там, ако им скимне – я в Барселона, я в Лондон. Популацията ще им сърба попарата. Но популацията има глава на раменете и носи отговорност за действията си. Радев ще дойде на власт с гласовете на популацията. Така че…

… всеки народ си заслужава съдбата.

…

Като се има предвид, че за про-европейските сили съюз с партията на Радев би означавал политическо самоубийство, потенциални коалиционни партньори за политическата сила на бившия президент биха могли да бъдат общо-взето българските социалисти (при условие, че изобщо успеят да преминат изборната бариера).

Още по-притеснителен вариант би бил коалиция с други про-руски политически сили.

НАЙ-ДОБРАТА ТАКТИКА СРЕЩУ БИВШИЯ ПРЕЗИДЕНТ би било: той да бъде въвлечен в различни политически процеси, за да се изчерпи натрупаният му политически капитал и да се намали ореолът около кандидатурата му сред част от избирателите.

Тоест, никакви коалиции с него, да го оставят да навърти време в политиката и да натрупа достатъчно негативи; популярността му ще се спихне от само себе си.

Но, имайки предвид какви мухи без глави са ни про-европейските сили, най-вероятно ще се подведат да направят коалиция „в името на България“ и ще се самоубият публично и ритуално.

Но както и да е…

При който и да е от двата сценария България едва ли ще играе активна външнополитическа роля във войната между Русия и Украйна, включително чрез подписване на двустранно споразумение за сигурност. Поради липса на политическа воля това споразумение остава неподписано още от декември 2024 г.

Дори ограничената помощ, която България в момента предоставя на Украйна, включително продажбата на боеприпаси, остава под заплаха.

Пак ще сме на грешната страна на историята – това ни е национална особеност. Първата световна, Втората световна, Студената война, Прехода . . . ние все сме на грешната страна с грешните „партньори“. Та, нищо ново.